Първата творба започва от идеята за Черния квадрат – не толкова като крайна форма, а като въпрос за онова, което се намира отвъд него. Използвах звуци на камбани, като всеки звук поражда кратка анимация на цветен пулсиращ кръг. Кръгът се заражда, разширява се и постепенно изчезва заедно със затихването на звъна. Повече от тридесет звука, свързани с клавишите на компютърната клавиатура, позволяват създаването на прости композиции от звук и цвят. За мен това е метафора на раждането на мисълта – цветовете са връзките между невронните импулси, а тяхното съчетаване в мелодия води до възприемането на едно цялостно явление, което естествено ни отвежда към следващия етап.

Втората творба разглежда начина, по който мисълта се превръща в абстракция. В квадратна форма изрязвам триъгълници, кръгове и квадрати, организирани в три отделни слоя. При тяхното застъпване възниква абстрактна композиция, която непрекъснато се променя. Чрез интерактивно разместване на слоевете – така че веднъж квадратите да бъдат отпред, друг път триъгълниците или кръговете – се пораждат нови визуални отношения. Същото се случва и с цветовете. Трите основни цвята – жълто, червено и синьо – променят възприятието за композицията, без да променят нейната структура. Към това добавям и звук, изграден от три елемента – пиано, човешки глас и шум от море. Така възникват различни варианти на възприятие, различни комбинации и пермутации на една и съща мисъл. Това е пространството, в което абстракцията живее като възможност.

Kогато абстрактната мисъл стане прекалено сложна, идва времето на символа. Символът съдържа в себе си значително повече информация, подобно на архетип. В третата творба се спирам на шест цвята и изграждам около тях система от лични асоциации. Символите се появяват като своеобразен танц на мислите – те излизат от човешка глава, завъртат се в ритъма на специално подбрана музика, образуват нишка от значения и в края на мелодията отново се прибират в съзнанието, но вече подредени и хармонизирани. Интересното тук е, че зрителят може сам да избира последователността на цветовете и така да създава различни комбинации от символи и значения. Зеленото, червеното и синьото разказват една история; жълтото, оранжевото, синьото и червеното – друга. Така постепенно се оформя един цялостен визуален разказ, в който символите танцуват подобно на фигурите на Матис – свободни, ритмични и едновременно свързани помежду си.

След тази линия – Малеевич, Кандински, Матис – почувствах необходимост от освобождаване на натрупаното напрежение. Появи се образът на вятъра. Създадох малка интерактивна анимация, в която квадрат се завърта при движение на мишката, променя цветовете си и е съпроводен от звук на вятър. За мен това е важна част от цялостната концепция, защото вятърът не само носи енергия, но и раздвижва застоялото, разрушава старите форми и отваря пространство за новото.

Оттук естествено преминах към една много лична тема – космическите утопии и детската ми мечта да бъда космонавт. Разказвам за нея чрез осем дигитални слайда. Всеки от тях съдържа калейдоскопична анимация, която постепенно разрушава първоначалния образ и го превръща в абстракция. Около кръглата форма се движи текст – въпроси, мечти, спомени. На един от слайдовете се появява моя детска снимка, на която съм облечен като космонавт. Около нея се върти въпросът: „Какъв да стана аз – лекар, механик, учител? Утопии или клишета от детските години?“ Постепенно изображението се разпада, сякаш наблюдавано през калейдоскопична леща, и се превръща в движеща се абстракция. Следва ракета и текстът: „Космонавт, аз мечтаех да съм космонавт.“ И отново – разпадане, преобразяване, нов образ. С всеки следващ слайд показвам как тази утопия се е променяла през годините, докато достигна до едно просто заключение – че все още мечтая. А мечтата е същината на креативното мислене. Тя е причината да бъда творец, а не просто художник. Така се връщам към началото – към идеята за секретирането на мисълта в кората на мозъка. Кръгът се затваря. Мисълта се ражда, превръща се в абстракция, в символ, в утопия и отново се завръща към себе си.