Тази серия от графики изследва по-висшата природа на човека. Всеки носи в себе си този образ, макар понякога да му е необходимо време, за да го открие. След като веднъж го достигнем, ние постоянно се връщаме към него, защото именно там започват най-дълбоките въпроси и най-съществените прозрения. Стара мъдрост казва: Посей мисъл и ще пожънеш действие. Посей действие и ще пожънеш навик. Посей навик и ще пожънеш характер. Посей характер и ще пожънеш съдбата си. Тази последователност е в основата на цялата серия.

„Иконна колекция“ включва четири визуални истории, организирани в две части. Това не са комикси в традиционния смисъл, а графични разкази, изградени чрез ритъм, пауза и движение. Темите са сериозни – революцията, емиграцията, болестта и вътрешното преодоляване. Анимацията тук се развива плавно и почти монотонно, защото именно в този ритъм детайлът започва да носи емоция, отношение и време.

Одисеята винаги е била пътят към дома. Независимо къде се намираме, мислите ни неизменно се връщат към мястото, където е семейството и откъдето сме тръгнали. Пътят невинаги е прав. Той преминава през препятствия, отклонения и непредвидени срещи. Нужно е единствено да му се доверим. Рано или късно той ни връща обратно при самите нас, а тогава остава само да се спрем и да чуем всичко, което през цялото време е растяло вътре в нас.

„Вълна“ е размисъл върху опита. Когато човек натрупа достатъчно вътрешен заряд, движението естествено поражда вълна, която може да бъде овладяна. В този проект корпоративните графики оживяват чрез леко сковано движение, запазвайки своите съвършени несъвършенства. Те прехвърлят зрителя от света на бизнеса към света на живота и обратно, размивайки границите между професионалното и личното.

Йога за мен никога не е била религия, а практика на познанието. Тя не противоречи на християнството, а въвежда баланс между тялото, ума и вътрешния живот. Особено силно влияние върху мен оказаха осемнадесетте качества, описани от Шивананда. В продължение на няколко последователни цикъла работех върху всяко от тях – понякога чрез графика, понякога чрез ръкописен текст. Постепенно тези отделни произведения се превърнаха в анимация, която възприемам като своеобразна вътрешна конституция – карта на качествата, към които човек се връща отново и отново в стремежа си към по-съзнателен живот.