В Нагледна се занимавам с мястото на буквите от вестникарския архив на баща ми. Подреждам ги така, че когато човек натисне определен клавиш от клавиатурата на компютъра, съответният символ се появява на различно място на екрана като кратка анимация – буквата се уголемява, завърта се и постепенно изчезва. Завъртането е придружено от кратък звук, който не е звукът на самата буква, а по-скоро леко звънене, като всяка буква има своя тоналност. По този начин шрифтът и цялата азбука започват да звучат в собствен ритъм в зависимост от това, което потребителят изписва. Получава се приятна, звучна и цветна композиция, съставена единствено от букви. За мен истински добрата буква трябва да бъде инструмент, който може да звучи сам по себе си – не просто да следва звука на езика, а сама да генерира звук. Тогава посланието, изградено с такъв вид букви, започва да звучи по свой собствен начин и се възприема по-пълно от стандартните визуални решения, разчитащи единствено на красиви шрифтове.

Едно изследване на мирните протести в Чехословакия от 1968 и мирното им потушаване. През 2008 година заедно с баща ми Радослав Станев и журналистката Диана Иванова, предприехме едно пътуване по стъпките на окупатора. Радослав като млад войник на 20 години попада в Чехословакия, като част от окупационните войски на страните от СИВ и има за цел да прекрати процеса на либерализация там. За него беше изключително интересно да се върне на същите места 40 години по-късно и да разговаря с хората там. По този начин видях човешкия образ на този мащабен акт, без каквото и да е притеснение или чувство за вина, обикновен свидетел на един голям по мащабите си политически акт на репресия. По време на това пътуване за първи път също си дадох сметка за латиницата и сложният начин на изписване на думите, които имаха чехи и словаци. Дадох си сметка за, че глаголицата всъщност е била предназначена за тях, но те не са я приели и са стигнали до този сложен начин на изписване с латиница. В края на пътуването прекарваме няколко дни в златна Прага, където случайно попаднахме на изложбата “Глаголическа диктатура”. България с финес е заобиколила това нежелано влияние с помощта на кирилицата - истинско изкуство на дипломацията. Модулът на този вид начертания е друг, Започнах да разбирам по-дълбочинно ролята на буквите не само в собствената си история, но и на европейската сцена.

Проект, в който само с помощта на думи и добре подбрана типография анализирам миграция от 1989 на повече от половин милион етнически турци от България към Турция и западна Европа. Тема близка до мен поради смесения регион, в който съм израснал и приятелството ми с много етнически турци от детството. Изразяването на една такава деликатна тема може да стане най-лесно през личните спомени от едно чисто детство, в което е станало нещо толкова неестествено и неразбираемо като тази политическа емиграция. Никога преди това не бях обръщал внимание на фототипните шрифтове - използвах едно такова фототипно начертание, като по прост и ясен начин изписах с думи върху няколко стени малко детски спомени от този процес. Въпросът за вида кирилица изобщо не стоеше пред мен - проекта толкова пропит от моята собствена идентичност, че кирилицата в него освен българска, нямаше каква друга да е, включително и латинските ѝ начертания, които използвах за превода на английски. Така че освен в София, Голямата екскурзия бе представена в Лондон, Берлин, Бирмингам, Цюрих и разбира се Истанбул. Представянето на проекта в Лондон ме свърза и с моят приятел Дейвид Пиърсън - Type as Image, което наистина промени разбирането ми за типография като цяло. И така да си поговорим малко за реставрация на букви, с послание извеждащо една колективна мечта за Светло бъдеще.

Послание изградено с помощта на реставрирани светещи букви, забравени там някъде по старите фасади на сградите от градските ни улици. Послание успяло да премине теста на времето и способно да обедини и насочи гледащите го в правилната отвъд сивото ежедневие и покриващо много от въпросите за каузалитет в нашето съвремие. Изграждането на шрифт съставен от стари неонови букви обаче се оказа много практично занимание - започнах да възприемам буквата триизмерно, дори тя да си остава в двуизмерното пространство на листа пред мен. Тъй като всички букви от старите неонови реклами бяха ръчно изработени, те носеха почерка на всеки един локален майстор, който ги е изработил. Така че освен триизмерно, започнах да ги възприемам като ръкопис и да вниквам по-добре в тяхната кодикология. Важни основи, върху които се гради архитектурата на една буква, т.е. Не просто поредица от правила, които спазваме, защото от малки сме научени да го правим. Това е един цял нов свят, който се задвижва единствено и само от неуморимото желание да се занимаваш с него. Както добре знаем при ръчно изписаната / направена буква всяко несъвършенство се явява качество на буквата.

Плакатът като форма на изразяване е добре познат и тясно свързан с изкуството на шрифта. Но как да намерим съвършения баланс между композиция, цвят, шрифт и графичен елемент. В Годината на нашето недоволство използвам златното сечение за оформяне на композицията, направена на око, придържайки се изцяло към правилото за съвършенство в несъвършеното. Тук авторството е изцяло от значение, всеки един от ръчно изработените плакати носи гордия дух на авторското право върху текст, шрифт и графика, посланието следва философията на Светлото Бъдеще, а то е Свобода на изразяване. Свободата, която пазим ревностно винаги в себе си, съхранявайки посланието за мирния протест от времето на пражката пролет, през 1989 до днес.



Интересното тук е, че графиката първо бе разпределена върху малки магнитчета с размер на визитна картичка като част от групова изложба в Института за съвременно изкуство в София, а след това абсолютно същата графика бе разпъната до размер на плакат, за самостоятелна изложба в Националната галерия. Това показа, че графиката бе достатъчно добре разработена не само като качество на печат, но и на идейно ниво – пълен синхрон между език и образ.