Helvetia

November 10th, 2014


(none) Fit to Print* – Част четвърта

June 18th, 2014

Re-Worked

Един уъркшоп на Icecreamdesign през юни 2009 ме впечетлява от подхода на преподаване. Тих и лек начин, по който се предават знания. Всеки представя по един свой продукт. В началото изглежда като игра, в която се иска просто „малка промяна“ на всеки от представените проекти. Промяна, съобразена според нови зададени условия/ограничения, с помоща на които всеки преработва отново своята работа. Разполага се с няколко дни, в които трябва да стане трансформацията. Лесно на пръв поглед, но всъщност не чак толкова. Оказва се, че Icecreamdesign са проучили добре работите и посредством зададените ограниченията карат всеки сам да намери грешките си. Грешки, които всеки би могъл да ти каже, но казани директно обикновено няма голям ефект. Какво става обаче ако ги намериш сам – нещо много лесно, започва да ги разбираш. Изключително важно нещо ако искаш да промениш работата си. Разбираш ги и някак си е по-лесно да ги преодолееш, когато сам си ги разбрал, промяната става, по градивен начин.


(www.designblog.icecreamdesign.net)

Започвам да прилагам наученото от занятието, като така успешно не само подобрявам вече започнати неща, но рефлектира и върху бъдещи проекти. С времето обаче наученото започва да избледнява и остава само спомена от него. Избледняват, но не съвсем, подсетки се появяват от време на време и съм много благодарен за това. Подседки, които да ме накарат да се замисля над това как всъщност нещата не трябва да се правят ей така между другото, не бива да се говори ей така, както и че приятелите не са просто ей така приятели. Подседки, върнали ме отново към ученето и за това как сами да откриваме грешките си, не само пред компютъра, а в реалната комуникация, екипната работа. Къде са какви са, кои са ограниченията и как биха могли те да помогнат, за да бъде тази комуникация подобрена. Въпрос на време е да се изведат тези неща и веднъж намерени започва и задачата по тяхното подобряване.

По време на Icecreamdesign занятието успях да трансформирам продукта си успешно, което даде ход на цял куп нови проекти в тази посока. Смятам, че и сега ще успея да се справя с ограниченията, да ги намери като стимул, за подобрение и развитие. Така че напред :)

На Анди и Вили, които ме запознаха с Дима и Хенк.

п.п. грешки (правописни или граматични) се правят, това обаче не бива да е бариера пред споделянето, защото ако него го няма то поправката е малко вероятна ;)
_______________________________________
* fit to print е опция само за принтери, ако печатате достатъчно голяма брой копия може просто да отидете в печатница и да дадете файловете, без да се притеснявате за изместване, разпределение по страници и др. там подобни. Оставяте се в ръцете на специалиста и не го мислите. Важно е обаче да си имате идея и за работа с принтера, защото не се знае – все някога може да ви дотрябва да пуснете едно копие на принтера в къщи.

(none) Fit to Print* – Част трета

June 11th, 2014

Future in the Past

Едно от хубавите неща през соца бе, че всеки разбираше от няколко неща и широките специалисти бяха повече от тесните. Въпроса обаче е дали това ставаше от широк интерес или просто от практичност и икономия. В крайна сметка положителното е че човек отваря своя кръгозор и започва да вижда по-надалече.

Винаги съм смятал, че да разбираш малко от областта на човека, с който работиш, е в обща полза. Спестява доста главоболия и време, допълвате се. За това обаче се изисква и отвореност от отсрещната страна. Трябва ти позволение, за да влезнеш в чуждата работа. Без доверие това допускане няма как да стане. Доверие, защото този въпрос е много деликатен – границата между допускане и намеса е много фина. Човек трябва много да внимава.

През годините съм имал късмета да работя с различни специалисти, които са ме допуснали в тяхната работа, оставили са ме да се образовам и допълня. Моят блог е резулатат от един малък пост, с който един приятел ме допусна в блог-културата. Следват много подобни примери: Радко с архитектурата, Евгени с киното, Манол с книгите, Нева с пътеписите, Борис с непознатото, Жоро с плакатите, Киро с типографията и още много подобни примери.

Ако обаче човек изгуби границата и се залута в професията, която не е негова става опасно. Не можеш просто така да заместиш човека. Не и ако искаш нещата да се свършат както трябва. Ако е въпрос на оцеляване и сетивата ти са замазани, тогава лесно се объркваш, даже вече не си сигурен в теб ли е грешката или в човека, с който работиш. Работа обаче си е работа и не бива да застава между хората. Сбърка ли се, поправката е трудна, но не и невъзможна. В тези ситуация помощ от приятел е винаги полезна, отрезвяваща и работи. Помоща се приема под всякаква форма, трябва само внимателно да се оглеждаш за нея, тя може да се появи дори и като книга или просто разговор.

На всички от екипа.

п.п. правописните и грамитичните грешки могат да видоизменят значението на даден текст, но много често смисъла се хваща. Грешките с времената е нещо, което обърква по-дълбоко читателя. Макар и дизайнер винаги се старая да следя за времената, въпреки че понякога се случва и там да бъркам :)

––––––––––
*ако fit to print теориите ви объркват винаги може да се обърнете към специалист предпечат, който да ви подготви файла и да го пусне на принтера. Условието в този слуачай е, че или трябва да събереш повече количество работа, за да има основателна причина да се обърнеш към специалиста или той да ти е приятел.

(none) Fit to Print* – Част втора

June 9th, 2014

ReCover

Рак – една болест, за която винаги съм отбягвал разговорите. Първата корица, която правя е свързана именно с тази болест. Чета я на един дъх – 24-часово трескаво четене, след което изображението идва леко и естествено. Такъв е първият ми опит с издателската дейност и преводачите. Рей Клуун, „Отива една жена при лекаря“, Мария и Манол.

Следват още няколко бързи съвместни проекта и страстта ми към четене от детството е отново запалена. За първи път изпитвам истинско удоволствие да комбинирам работата с хобито. Човека, който ме въвлича в процеса прави точно това. В началото му се чудя как може да загуби час, за да запали абсолютно непознат по определена книгата. В един момент спирам да се чудя и се захващам със същото. То е заразно. Евгени удря едно рамо с документалния ReCover, заразата действа :) … и започва споделянето процеса.

С годините заглавията стават образователни за мен. Като един обикновен читател съм леко загубен в морето от книги. Установявам, че съм истински щастливец, защото литературата, която чета по ‘работа‘ е грижливо подбрана. Нещо много важно, което идва и с четенето – започвам да виждам книгите не само като интересен разказ. Те са и конструкция, послание, поука и много други неща, които те оставят. Художествената литература може да бъде и образователна. Книги като „Белият тигър“ и „Повратната точка“ са първите, които оказват благоприятен образователен ефект върху ми. „Соло“ и „Неохотният фундаменталист“ – заглавия, с които границата между реалност и фантазия е стопена. Четеш, рисуваш, опитваш се да прилагаш и в живота.

Дизайнът обаче има функция да подкрепя литературата, а не да излиза на преден план. Грешки в тази посока са нещо, без което не може, особено ако нямаш дългогодишен опит в тази сфера. Веднага се сещам за един такъв пример с неподходящ дизайн – „Мирис“. Прекрасна емигрантска история за живота от “Индийската поредица”, която облякох в неподходяща, прекалено красива опаковка, насочваща бъдещия читател в неправилната посока. Има и други подобни примери. Подобни грешки се правят и със сигурност ще продължат да се правят. Въпроса е това да не се превърне в практика. Най-лесният начин за възпирането на подобни грешки е много прост – разговор с хората работили по книгата. Това веднага дава търсения баланс. Публикуването на един труд е колективна дейност, която не бива да се пренебрегва, било то и заради поредния краен срок или голямото бързане в нашето лудо ежедневие и пропускане на екипните срещи.

За съжаление, границата между хоби и професия не е много ясна. Работиш за удоволствие или за да оцелееш. Всичко е въпрос на гледна точка, която обаче би следвало човек сам да избере. Четенето помага и тук. Ако все пак отговора все още не е открит може би е време за второ четене и помощ от приятел. За значението на повторното четене помогна препрочитането на книгата, която вече споменах в предния пост.

На едно приятелско семейство.

п.п. след правописните грешки идва време да спомена и за граматичните, отново се извинявам и подсещам, че съм дизайнер и правилното писане не е от най-силните ми страни ;)
–––————————-
* fit to print е опция, за която започнах да говоря в предния пост. Ако центъра на отпечатъка бъде изместен леко при принтиране по този начин може просто да изрежем бялото (непечатаемо) поле и така това неудобство да бъде избегнато. Ако обаче печаташ двустранно изрязването не ти върши работа, защото центъра на задната страна на листа е също изместен (обикновено в обратната посока) и разминаването между лице и гръб е видимо. Тогава се връщаш отново към стария, метод на ръчното подреждане с достатъчно място по краищата, така че да не се използва опцията fit to print. Трудоемко е, но върши работа и запазва центрирането върху листа.

(none) Fit to Print* – Част първа

June 7th, 2014

Goat-Milk, Trauma and Miracles

В една дъждовна вечер, се качвам в малка кола на път за село в северозападна България. На задната седалка стои човек, който ми подава торбичка с късметчета за здрасти. Пристигаме и влизаме в топла и уютна стая, пълна с пеещи хора, събрани около масата. Първото нещо, което забелязвам е един едър човек с къдрава коса и очила, пеещ страстно с басов глас. Пуша лула навън, аромата от тютюна дава повод за разговор за миризми с домакинята. Ракия, вкусна храна и още разговори. Това са първите ми впечатления от Бела речка и срещата ми хората, които правят фестивала там. Малко по-късно правя малка изложба свързана с буквите и тяхната функция. Използвам страници от старо дизайнерско списание, което съм открил в бараката на баща ми. Появява се един чех, документиращ фестивала, искащ да разкажа за това. За моя изненада, преводача не превежда почти нищо, а по скоро следи за емоциите ми и когато усети несигурност се включва, за да ме подкрепи. Монолог, който ме накара да се замисля над въпроса за личната история зад списанието.

Следват години работа там – различни проекти или просто сбирки – идват и си отиват. В началото на преден план излизаха личните истории и работата с тях. През годините историите отстъпиха място на хората. Нови приятелства, нови споделяния и нови съвместни работи. „Живели ли сме в тоталитаризма?“ (среща-разговор с хора от различни страни, но сходно минало), „Истории за 1968“ (пътуване с баща ми и Диана в Словакия), „Голямата екскурзия“ (гостуване на Мурат в Турция и разговор край огъня), „Моята улица, Кубински истории“(едно приключение). Възстановяването на камбаната и казана за ракия в селото, бе обаче нещото, което ни накара да заработим и заживеем, за малко по-дълго време заедно и истински да взаимодействаме с мястото и ни свърза с хората живеещи там.

С годините Фестивала се промени и порасна, но хората останаха. Именно тези хора и моята връзка с тях пресъздавам в тази версия на Trauma and Miracles. Все още продължаваме да поддържаме връзката по между си. Трябва само постоянство към свързващия огън, който взе да се смалява в цялото бързане и който не бива да угасва и трансформира в фейсбук приятелство. За теорията на файсбук приятелството съм много благодарен на една статия и на една книга :)
Ако всеки поддържа по малко общия огън и следи за него, той няма как да изгасне.

На Диана и Бабак, които се свързаха с цялото ми семейство.

–––————————–
* fit to print е опция на принтера, която събира изображението в печатаемото поле на хартията и така няма опасност да остане нещо неотпечатано, неудобното е че изображението винаги отива леко на една страна (обикновенно нагоре). Ако обаче печатния файл се предвиди така че да няма изображения по краищата, а всичко предварително се постави в печатаемото поле, тогава няма нужда от тази настройка и всичко се отпечатва на мястото си, центрирано.

п.п. моля не обръщайте внимание на правописните ми грешки, все пак съм дизайнер и правописа не е от най-силните ми страни

Чисто нова :)

December 18th, 2013

merry xmas and happy happy happy new year


www.nagledna.netwww.nagledna.tumblr.comwww.facebook.com/nagledna
www.twitter.com/naglednawww.instagram.com/naglednawww.youtube.com/nagledna
www.goodreads.com/naglednawww.behance.net/naglednawww.blog.nagledna.net

Никога не е късно да смениш посоката.

December 8th, 2013

Примери Нагледни

През 2007г., когато проекта Нагледна Агитация бе реализиран, една от целите му бе смесване на графичния дизайн със съвременното изкуство. Двете неща за мен винаги са вървели ръка за ръка – допълване и черпене на вдъхновение от едното, вливане в другото и обратно. Години по късно, когато дойде пика на финансовата криза и работата намаля, взех да използвам свободното време за повече изкуство. Това ми подейства добре и ме зареди с много свежи идеи. За съжаление само с кулутура човек трудно преживява, а с изкуство дори базово оцеляването не може да се постигне. Кризата си е криза и тя както Манол Пейков казва е “криза и на идеалите, криза на стойностите”[1]. Нещата в това положение вървят трудно и трябва промяна, за да се “постигне ново ниво на баланс”[2].


В ума ми изниква един детски спомен, по времето когато бях част от детска вокална група “Дъга”[3]. Художествената ръководителка, Снежана Полихронова, отговаряше не само за репетициите и концертите, тя също следеше и за успеха на всеки един от нас в училище. Закъсваше ли някой с оценките винаги следваше мъмрене, a ако нямаше променя следваха и по-сериозни мерки. От изключване не бяха застраховани дори и най-добрите солисти. Пеенето си е пеене, но училището бе преди всичко. Едното не трябваше да пречи на другото. За съжаление времето на началното училище отдавна отмина и дори ако г-жа Полихронова се появи отново, размахвайки заплашително пръст, това надали ще помогне.

Време е всеки сам да промени посоката. Това в никакъв случай не значи, че изкуството е зарязано – “полукултура и полунапиване”[4] винаги ще има, само че в друго съотношение. Както един мъдър приятел каза “ако не е архитектурата сигурно бих загубил почва под краката си”, аз ще се добавя “с дизайн и илюстрация под мишница балансирам най-добре”.
Тъй че напред :)

П.С. надявам се да ми бъде простено за правописните грешки – запетаи, пълни членове и други там подробни, смущаващи гладкото четене на този текст. Като всеки уважаващ себе си дизайнер не мога без тях ;)
––––––––––––––––––
[1] интервюто на Манол Пейков в проекта “Годината на нашето недоволство”
[2] пак там
[3] ДВГ Дъга е една от най-успешните детски музикални формации през 80-те години в България
[4] из творчеството на Андрей Германов

Нагледна пила

November 24th, 2013

Една нагледна пила в случай, че има госпожица дето си е счупила нокатя и плаче. Уменията ми се простират само до нагледната комуникация – двусмисленото пилене не е в моята компетенция. Затова ако все още подсмърча за разваления маникюр, да се вземе в ръце и да си го изпили самичка.

Между комикса и графичния роман

November 14th, 2013

Нагледна плюс Нобрау – разговор между Бьорн Лий и Райчо Станев

– Какъв точно си – писател, илюстратор или художник? Тези професии много често се смесват, а под писател в случая имам предвид „графичен писател“ – някой, който се изразява с помощта на илюстрации.

– Наистина, аз не се смятам за писател, наричам се илюстратор; мисля, че писател е твърде силна дума за това, което правя. Опитвам се да смесвам моите собствени произведения и да експериментирам. Може да се възприеме като комерсиално, но се налага да правиш, каквото се налага (в моя случай това са илюстрациите), за да оцелееш. Написал съм три детски книжки, но писането не е нещо, което ми се удава. Предполагам, че съм повече визуализатор.

– А аз мисля, че си графичен разказвач, защото говориш за действителността чрез илюстрации. Каква точно е разликата между комикс и графичен роман?

– Ние правим комикси – нещо като малки вестници с карикатури, които са между три и четири части. По-трудната и по-важна част от комикса е самото писане. Написаният текст всъщност дава цялостния облик, защото рисуването може да се изчерпи с един и същ герой с балонче, в което пише нещо. Докато графичният роман е по-голяма и по-епична творба, където рисуването е само един от начините, чрез които разказваш историята. Начин да я обогатиш, като създадеш подходяща атмосфера и чувство. Например, творбата „Палестина”[1]. Рисунките са средството, което създава цялата атмосфера и ти помага да я усетиш. С графичния роман можеш наистина да предизвикаш читателя с това, че на една голяма страница има десет различни истории, развиващи се по едно и също време и на едно и също място. Идеята предизвиква положителни отзиви, защото всичко е проектирано и подредено толкова добре. За читателя е по-впечатляващо, отколкото разгръщането на традиционния комикс. Не казвам, че е лошо, просто е съвсем различно. Предполагам, че графичният роман сам по себе си е средство. Понякога един добър графичен роман разказва историята по такъв начин, който не може да се пресъздаде от никое друго средство. Когато казваш „комикси“, веднага се сещам за комиксите със супергерои и тям подобни, но никога не съм проявявал интерес към тях. Както знаеш, много хора ги харесват и няма нищо нередно в това. Read the rest of this entry »

(Р)еволюции

October 2nd, 2013

Granta България, брой 3


Революция или еволюция?
Падение или израстване?
Недоволство или бунт?
Оръжие или телефон?
Политика или изкуство?
Коя пролет е по-важна – арабската или пражката?
Кой бунт е по-труден – на тунизийския търговец Мохамед*
или на протестиращите на жълтите павета**?
Париж или Прага***?

Събрани разкази говорят за (не)тиха,
лична и мирна революция.
Тук няма по-важни.
Няма по-трудни.
Всеки сам знае колко му е трудно.
Човешки истории.
Лица на мирна революция.
Бунтът, който не е само дати и цифри.

Самотен гълъб, променящ своята история.
Гълъб в разни форми.
Тук и там.
Тогава и сега.
Изведен като ято.
Будни сме, по-будни от всякога.
И малкият, и грозният.
Всеки е свободен за своята промяна.

Р.
Read the rest of this entry »