Емигранта

February 29th, 2016

Granta
“Също като картофа, човешката природа не може да расте здрава, ако поколения наред се сади и пресажда все в същата изтощена почва. Децата ми имаха други родни места и, ако имам някаква роля в съдбата им, ще забият корени в непривикнала земя.”
– Натаниел Хоторн, “Митницата” (Превод от Английски Зорница Христова)

Малък цитат, с който започва книгата на Джумпа Лахири „Непривична земя“. Формула от две изречения, която извежда идеята на авторката за цялата книга и по-точно истории на индийци емигранти, традициите и сблъсъка на култури.

Стоя на прашна и шумна улица в Делхи. Рана Дасгупта минава по нея, за да ме вземе и заведе в уютен бар, недалеч от центъра. Седим и пием горчива бира. Говорим за емиграцията, за книгите на Джумпа, за източната и западната култури, за промяната на ценностите. За това как на запад все повече започваме да се обръщаме към духовното, а на изток материалното да си прокарва път. Говорим без разбира се да слагаме категорична граница. Граничните стойности обикновено не се побират в определени етикети, норми и категории, те включват в себе си няколко неща едновременно. Граничните стойности са основната линия прокарваща нишката между отделните разкази в новия брой на Гранта. Мястото, където повечето емигранти попадат, междините звена. Дошли от една култура, за да се наместят в друга. Броят Емигранта се опитва да оформи тази картина в главата на читателя, чрез смесица от български и чужди истории. Растерът, който използвам за да маркирам тези гранични стойности, играе ролята на полутон. Междиния цвят, който може да се види на корицата, образуван от смесването на различните цветни кръгове. И за да не се загуби човек в цялата бъркотия от линии, разтери, полутонове, граници и безграници – на помощ идва компасът, който вкрава нещата в ред и помага за вярната посока.

Granta2 Granta3