(none) Fit to Print* – Част втора

June 9th, 2014

ReCover

Рак – една болест, за която винаги съм отбягвал разговорите. Първата корица, която правя е свързана именно с тази болест. Чета я на един дъх – 24-часово трескаво четене, след което изображението идва леко и естествено. Такъв е първият ми опит с издателската дейност и преводачите. Рей Клуун, „Отива една жена при лекаря“, Мария и Манол.

Следват още няколко бързи съвместни проекта и страстта ми към четене от детството е отново запалена. За първи път изпитвам истинско удоволствие да комбинирам работата с хобито. Човека, който ме въвлича в процеса прави точно това. В началото му се чудя как може да загуби час, за да запали абсолютно непознат по определена книгата. В един момент спирам да се чудя и се захващам със същото. То е заразно. Евгени удря едно рамо с документалния ReCover, заразата действа :) … и започва споделянето процеса.

С годините заглавията стават образователни за мен. Като един обикновен читател съм леко загубен в морето от книги. Установявам, че съм истински щастливец, защото литературата, която чета по ‘работа‘ е грижливо подбрана. Нещо много важно, което идва и с четенето – започвам да виждам книгите не само като интересен разказ. Те са и конструкция, послание, поука и много други неща, които те оставят. Художествената литература може да бъде и образователна. Книги като „Белият тигър“ и „Повратната точка“ са първите, които оказват благоприятен образователен ефект върху ми. „Соло“ и „Неохотният фундаменталист“ – заглавия, с които границата между реалност и фантазия е стопена. Четеш, рисуваш, опитваш се да прилагаш и в живота.

Дизайнът обаче има функция да подкрепя литературата, а не да излиза на преден план. Грешки в тази посока са нещо, без което не може, особено ако нямаш дългогодишен опит в тази сфера. Веднага се сещам за един такъв пример с неподходящ дизайн – „Мирис“. Прекрасна емигрантска история за живота от “Индийската поредица”, която облякох в неподходяща, прекалено красива опаковка, насочваща бъдещия читател в неправилната посока. Има и други подобни примери. Подобни грешки се правят и със сигурност ще продължат да се правят. Въпроса е това да не се превърне в практика. Най-лесният начин за възпирането на подобни грешки е много прост – разговор с хората работили по книгата. Това веднага дава търсения баланс. Публикуването на един труд е колективна дейност, която не бива да се пренебрегва, било то и заради поредния краен срок или голямото бързане в нашето лудо ежедневие и пропускане на екипните срещи.

За съжаление, границата между хоби и професия не е много ясна. Работиш за удоволствие или за да оцелееш. Всичко е въпрос на гледна точка, която обаче би следвало човек сам да избере. Четенето помага и тук. Ако все пак отговора все още не е открит може би е време за второ четене и помощ от приятел. За значението на повторното четене помогна препрочитането на книгата, която вече споменах в предния пост.

На едно приятелско семейство.

п.п. след правописните грешки идва време да спомена и за граматичните, отново се извинявам и подсещам, че съм дизайнер и правилното писане не е от най-силните ми страни ;)
–––————————-
* fit to print е опция, за която започнах да говоря в предния пост. Ако центъра на отпечатъка бъде изместен леко при принтиране по този начин може просто да изрежем бялото (непечатаемо) поле и така това неудобство да бъде избегнато. Ако обаче печаташ двустранно изрязването не ти върши работа, защото центъра на задната страна на листа е също изместен (обикновено в обратната посока) и разминаването между лице и гръб е видимо. Тогава се връщаш отново към стария, метод на ръчното подреждане с достатъчно място по краищата, така че да не се използва опцията fit to print. Трудоемко е, но върши работа и запазва центрирането върху листа.