(none) Fit to Print* – Част първа

June 7th, 2014

Goat-Milk, Trauma and Miracles

В една дъждовна вечер, се качвам в малка кола на път за село в северозападна България. На задната седалка стои човек, който ми подава торбичка с късметчета за здрасти. Пристигаме и влизаме в топла и уютна стая, пълна с пеещи хора, събрани около масата. Първото нещо, което забелязвам е един едър човек с къдрава коса и очила, пеещ страстно с басов глас. Пуша лула навън, аромата от тютюна дава повод за разговор за миризми с домакинята. Ракия, вкусна храна и още разговори. Това са първите ми впечатления от Бела речка и срещата ми хората, които правят фестивала там. Малко по-късно правя малка изложба свързана с буквите и тяхната функция. Използвам страници от старо дизайнерско списание, което съм открил в бараката на баща ми. Появява се един чех, документиращ фестивала, искащ да разкажа за това. За моя изненада, преводача не превежда почти нищо, а по скоро следи за емоциите ми и когато усети несигурност се включва, за да ме подкрепи. Монолог, който ме накара да се замисля над въпроса за личната история зад списанието.

Следват години работа там – различни проекти или просто сбирки – идват и си отиват. В началото на преден план излизаха личните истории и работата с тях. През годините историите отстъпиха място на хората. Нови приятелства, нови споделяния и нови съвместни работи. „Живели ли сме в тоталитаризма?“ (среща-разговор с хора от различни страни, но сходно минало), „Истории за 1968“ (пътуване с баща ми и Диана в Словакия), „Голямата екскурзия“ (гостуване на Мурат в Турция и разговор край огъня), „Моята улица, Кубински истории“(едно приключение). Възстановяването на камбаната и казана за ракия в селото, бе обаче нещото, което ни накара да заработим и заживеем, за малко по-дълго време заедно и истински да взаимодействаме с мястото и ни свърза с хората живеещи там.

С годините Фестивала се промени и порасна, но хората останаха. Именно тези хора и моята връзка с тях пресъздавам в тази версия на Trauma and Miracles. Все още продължаваме да поддържаме връзката по между си. Трябва само постоянство към свързващия огън, който взе да се смалява в цялото бързане и който не бива да угасва и трансформира в фейсбук приятелство. За теорията на файсбук приятелството съм много благодарен на една статия и на една книга :)
Ако всеки поддържа по малко общия огън и следи за него, той няма как да изгасне.

На Диана и Бабак, които се свързаха с цялото ми семейство.

–––————————–
* fit to print е опция на принтера, която събира изображението в печатаемото поле на хартията и така няма опасност да остане нещо неотпечатано, неудобното е че изображението винаги отива леко на една страна (обикновенно нагоре). Ако обаче печатния файл се предвиди така че да няма изображения по краищата, а всичко предварително се постави в печатаемото поле, тогава няма нужда от тази настройка и всичко се отпечатва на мястото си, центрирано.

п.п. моля не обръщайте внимание на правописните ми грешки, все пак съм дизайнер и правописа не е от най-силните ми страни