Между комикса и графичния роман

November 14th, 2013

Нагледна плюс Нобрау – разговор между Бьорн Лий и Райчо Станев

– Какъв точно си – писател, илюстратор или художник? Тези професии много често се смесват, а под писател в случая имам предвид „графичен писател“ – някой, който се изразява с помощта на илюстрации.

– Наистина, аз не се смятам за писател, наричам се илюстратор; мисля, че писател е твърде силна дума за това, което правя. Опитвам се да смесвам моите собствени произведения и да експериментирам. Може да се възприеме като комерсиално, но се налага да правиш, каквото се налага (в моя случай това са илюстрациите), за да оцелееш. Написал съм три детски книжки, но писането не е нещо, което ми се удава. Предполагам, че съм повече визуализатор.

– А аз мисля, че си графичен разказвач, защото говориш за действителността чрез илюстрации. Каква точно е разликата между комикс и графичен роман?

– Ние правим комикси – нещо като малки вестници с карикатури, които са между три и четири части. По-трудната и по-важна част от комикса е самото писане. Написаният текст всъщност дава цялостния облик, защото рисуването може да се изчерпи с един и същ герой с балонче, в което пише нещо. Докато графичният роман е по-голяма и по-епична творба, където рисуването е само един от начините, чрез които разказваш историята. Начин да я обогатиш, като създадеш подходяща атмосфера и чувство. Например, творбата „Палестина”[1]. Рисунките са средството, което създава цялата атмосфера и ти помага да я усетиш. С графичния роман можеш наистина да предизвикаш читателя с това, че на една голяма страница има десет различни истории, развиващи се по едно и също време и на едно и също място. Идеята предизвиква положителни отзиви, защото всичко е проектирано и подредено толкова добре. За читателя е по-впечатляващо, отколкото разгръщането на традиционния комикс. Не казвам, че е лошо, просто е съвсем различно. Предполагам, че графичният роман сам по себе си е средство. Понякога един добър графичен роман разказва историята по такъв начин, който не може да се пресъздаде от никое друго средство. Когато казваш „комикси“, веднага се сещам за комиксите със супергерои и тям подобни, но никога не съм проявявал интерес към тях. Както знаеш, много хора ги харесват и няма нищо нередно в това.

– Как точно работиш – пишеш свое преживяване и го вмъкваш в графичния роман или просто адаптираш съществуваща вече история?

– Аз не правя много графични романи, наистина обичам да чета, но повече обичам да правя грешки, обичам да импровизирам. Когато правиш графичен роман или комикс, трябва да планираш доста. Всеки детайл трябва да бъде поставен точно на място, за да може историята да „тече“ гладко, когато някой я чете. Създаваш мислено движение и оставяш самия читател да запълни празнините между картинките. Джон[2] е наистина много добър в това. Едната картинка може да изобразява тази маса и как дядо Коледа я зяпа, докато следващата може да представя растението до прозореца. И същинското изкуство е да подредиш картинките така, че да пресъздадеш атмосферата на мястото.

И всички истории са твои, не адаптираш други ?

“Свирката на вълка” е създадена благодарение на Алекс от Nobrow, на когото му хрумна страхотната идея да създадем поредица книги наречени „Зад разказа“, във които се разказва (напълно абсурдни) „задкулисни“ историйки. Например, „Свирката на вълка“ е историята за трите прасенца ,в която на края се оказва, че вълка е всъщност добър. Тази идея беше началната ни точка. Разбира се , не беше кой знае колко оригинално, но наистина ми харесаха някои от детайлите, които Алекс беше заложил вътре. Самият текст не беше завършен и точно затова трябваше да поработя доста, докато съчетая самата книга с рисунките. Трябваше да дописвам и рисувам ,и едновременно с това да се опитам да разкажа колкото се може повече само с карикатурите. Беше необходимо не само да „вмъкна „ рисунките в текста, но и да използвам комикс поредица – разказ в една картинка, което се прави отделно от текста.

– Наистина бях впечатлен от последните ти работи в блога – много детайлни, с много различни герои.

– Да, но това е рекламна работа, която правих за частен колеж в Осло, където се изучава маркетинг – точен пример за училище, в което аз не бих учил. В началото представях някои много ексцентрични герои. Един от тези „хора”, например, беше слон. Не знам защо, но много ми харесва да комбинирам хора с животни, за да направя самата творба по-чудата. Разбрах, че когато рисувам хора, ги рисувам по остарял начин. Аз също започнах да остарявам, това го обяснява. Не можех да си спомня как точно изглеждат децата днес, затова отидох в университета в Бристол. Просто седнах там и рисувах. Правех рисунки на хора, прически, скицирах как момичетата носят чантите си – всички тези дребни детайли… Опитвах се да ги пресъздам точно – до последната подробност. Обичам да рисувам наситени с много детайли пейзажи, допада ми особената динамика, която тогава се появява. Направих първата груба скица с някои от тези герои. Следващият етап беше да добавя детайли към необработените скици. След това попитах: Какво мислите за тези герои? Ако са неподходящи, ще разбера, мога да ги сменя. Отговорът беше: Не, не ги махайте, страхотни са, много ни харесват. Аз се зарадвах наистина много, след което завърших цялата творба и изведнъж ми казаха: Харесва ни, но ще бъде чудесно, ако може да премахнеш хората с животински черти. Някои от тези герои присъстваха от самото създаване на творбата, от първата скица. Въпросът е, че работя с много различни форми и размери. Нещо като пъзел – трябва да направя така, че всички герои да си паснат. Когато извадиш някой герой от историята, ти вадиш част от пъзела. Изведнъж се появява една голяма дупка, която не може да се запълни лесно с някаква друга история. Освен това, ако си направил нещо, което ти сам харесваш, то това е едно от най-важните неща – всъщност, основата, която поддържа самата история.

– Как оцеляваш финансово?

– Имам достатъчно пари да се издържам, но нищо повече. Миналата година имах няколко наистина трудни момента. Сякаш се заплитам във всички тези проекти, от които не получавам никакъв доход, а те отнемат най-много време, защото са най-интересни. В повечето случаи са за роднини или приятели, на които просто не можеш да откажеш. После виждаш, че са се появили големи сметки, които трябва да бъдат платени. Изведнъж осъзнаваш, че скоро ще достигнеш лимита на кредитната си карта, а нямаш никакви приходи. А на хоризонта не се очертават изгледи за работа. В такива моменти се опитвам да запазя самообладание и да експериментирам с творбите си, но това никога не се получава. Рано или късно се появява поръчка, която ме спасява. Аз все още продължавам да търся работата, която най-много ми харесва, но често затъвам, защото се опитвам да направя твърде много неща едновременно. Може би трябва да се фокусирам просто върху правене на книги.

– Предполагам, че не можеш да оцелееш само с книгите?
– Не, не можеш, но винаги можеш да опиташ. Аз съм твърде голям перфекционист и правя нещата твърде дълго. Опитвам се да извлека най-доброто от всеки един проект, а това никога не е лесно. Може би сам си правя „оцеляването трудно“, защото отделям по много време на всеки един проект. Но ако не го направя, чувствам, че не съм си свършил добре работата.

Ти видя, че тук в България повечето илюстратори работят като графични дизайнери. Тук, в България, е наистина много трудно да бъдеш илюстратор. Но предполагам ,че е така и в чужбина. Дори и в Англия.

Така е. Няма много хора, които могат да изкарват прехраната си чрез илюстрации. Мисля че учениците имат нереални виждания за това, което е в „истинския“ живот.

Подобен проблем имат музикантите и писателите. Те залагат толкова много енергия в творбите си,но след като ги завършат, издателят или мениджерът на музиканта вземат печалбата.

Ти казваш, че е трудно да оцелееш в България като правиш илюстрации, но не виждам защо трябва да се ограничаваш ,като задължително работиш само за български клиенти… Аз самият рядко работя за англичани. Благодарение на интернет, вече няма значение къде се намираш. Бих казал, че българските художници, от една страна ,имат предимство, защото тук цените са сравнително по-ниски и е по-лесно да оцелееш. Иилюстраторите в Лондон се борят много, защото наемът е изключително висок.

– Какво е да работиш за „New York Times” и “The New Yorker”?

– Работил съм и за двете места и това е наистина голяма чест. Те работят само с най-добрите илюстратори. Доста е стресиращо, защото дават наистина кратки срокове. Обикновено имаш ден-два да си свършиш работата. Това не е малко, стига да нямаш други проекти, които да правиш. Понякога идеята ти хрумва веднага, но в други случаи просто забиваш, почесваш се по главата и не можеш да се сетиш за нищо. Последния път, когато работих за тях, измислих почти на момента какво да направя и прекарах целия ден в разработването на идеята. Изпратих проекта и те го отказаха. Беше вече 14:00 ч. и бях прекарал целия си ден в разработването на безсмислена идея. Казах си: „Може би трябва да започна отначало. Да изпия едно кафе, да изпуша една цигара и да помисля за нещо друго.“ Вторият опит беше по-сполучлив. Странно е, когато дойде Идеята и погледнеш назад към проектите, които си направил преди, се учудваш как изобщо си помислил това за нещо добро. Когато им пратих новия проект, те наистина го харесаха.

– Имаше ли отзиви от читатели за своите илюстрации?

– Получих едно писмо за „Коледната история“[3], беше хубава малка историйка за някой, който намерил жаба в марулята си на Бъдни вечер и решил да я задържи като домашен любимец, да се грижи за нея, да я храни и т.н. Реших жабата да произхожда от Мексико и да се е качила на лист от маруля, да са я пакетирали заедно с него и накрая да се е озовала в хладилника на човека. Беше почти историйка за имиграцията. Получих няколко имейла от читателите, които казаха, че много са харесали моите илюстрации. Имах две или три много мили писма. Не получавам отзиви често.

– Откриваш ли се в някой от героите ти? Често рисуваш слонове, въпреки че името ти означава мечка.

– Много хора рисуват герои под формата на слонове, не съм единствен. Всичките ми приятели се шегуваха, че съм много непохватен, дори първата ми електронна поща беше Bjorn Clumsy (Бьорн Непохватния). Помислих си, че слонът е наистина чудно животно, а когато го комбинираш с човешкото тяло, се получава нещо, което изглежда наистина странно. Понякога наистина се чувствам много непохватен. Така че, в самия герой не е заложен някакъв дълбок замисъл.

– Според теб, какво образование трябва да има един илюстратор?

– Учех илюстрация и в гимназията, и в колежа. Според мен, трябва да бъдеш заобиколен от хора, които мислят като теб и имат същите книги и вдъхновение като твоите. Когато това условие е изпълнено, се научаваш как работи самата индустрия. В колежа, който посещавах[4], пресъздаваха същинската работна атмосфера – задаваха реални срокове и имаше много различни модули, през които трябва всеки да премине. Много различни неща се случваха едновременно и беше доста натоварващо да изпълниш всичко. Според мен, илюстрацията като училищен предмет или курс в колеж не е интересна. Това не значи, че работата е лоша, стига да не си на пълен работен ден. Много хора работят на втора работа с непълно работно време, просто да са сигурни, че ще имат достатъчно пари. Това не е толкова лошо, защото получаваш вдъхновение и от друго място, срещаш се с различни хора. Когато работиш като илюстратор, сякаш се откъсваш от света, въпреки че работиш за много хора, правиш различни проекти. Понякога се чувстваш, сякаш си част от нещо, а всъщност не си.

Учителката ми по немски в Берлин правеше точно това – преподаваше през деня, а вечер в къщи рисуваше. Пресъздаваше историите на студентите чрез рисунки.
Това е много добра  идея.

Има ли неща, които си видял в България и които са те впечатлили по някакъв начин?

Всичко тук е наистина много по-различно. Например архитектурата. Пътуването през красивите планини беше наистина вдъхновяващо. Много интересен е и контрастът между панелните блокове от социализма и невероятните пейзажи. Плакатите наистина бяха внушителни. За мен всичко написано на кирилица изглежда много красиво. Харесаха ми и детските книжки, антикварната книжарница… Всички тези хора, с които се запознах. Направих много снимки, беше чудесно. Деси[5] ми даде един огромен плакат. Това е най-големия плакат, който някога съм имал.

– Илюстрациите, графичните романи и комиксите… Според теб, те добро „оръжие“ ли са срещу електронната медия?

– Когато кажеш оръжие, представяш електронната медия като враг. Не съм чел комикс на таблет, но явно изглежда добре. Мисля, че хората винаги ще се връщат назад към печата – точно както правим ние. Ако книгите продължат да се печатат, ще трябва да съдържат малко повече от текст. Разбира се, има и други неща – като мирисът на мастилото и хартията. Мисля, че една добре графично оформена книга би оцеляла, защото хората винаги предпочитат да усетят книгата – например, като прелистват страниците. Много обичам да разлиствам вестник, докато закусвам. Но след като го прочетеш, го изхвърляш. Въпреки че някои вестници са много добре оформени, те не са нещо, което би запазил. Книгите са друга работа. Прочиташ книгата, след това я слагаш на рафта и тя сякаш става част от твоята история, твоята личност, твоя живот. Не мога да си представя как книгите ще изчезнат.

– Не мисля, че ще изчезнат.

– Ние в Нобрау мислим също така. Хората обичат да се връщат към стария занаят на печатането. Изисквало се е много умение, за да бъде отпечатана една книга. Тези умения постепенно замират, защото са изместени от принтерите, сега всеки може да принтира каквото си иска, без то да има някаква кой знае каква стойност. Много неща вече са точно такива. Книгата не е просто хартия със съдържание. Тя е произведение на изкуството. Такава е и философията в Нобрау – протест против масовото производство просто за печалба. Копираш нещо, което е популярно, просто за да правиш пари – всичко в днешно време е така. Според мен, ако ще правиш къща, направи я както трябва – от хубав материал, за да издържи много години. Ако ще правиш нещо, не го прави през пръсти, просто за да спечелиш малко бързи пари.

Дай най-доброто от себе си и след това остави нещата просто да се случват

Точно така.

Преведе от английски Тодор Станев


Бьорн Лий е норвежки илюстратор, който живее и работи в Бристол, Англия. Негови рисунки и илюстрации могат да се видят на кутии с мляко, тениски, обложки на албуми, корици на списания и вестници навсякъде по света. Въпреки многото ангажименти, той винаги намира време да развива и собствените си книги. Бьорн е написал и илюстрирал няколко норвежки детски книжки, а последният му графичен роман – „Свирката на вълка“, е публикуван от „Нобрау”.
Издателство „Нобрау” започва своята дейност през зимата на 2008 г., предоставяйки независима графична платформа за илюстрации, съвременен комикс и графични романи във и извън Великобритания. Издателството работи с едни от най добрите илюстратори в света. То държи на качественото оформление и творчеството в предпечата на книги, всичко това в комбинация с оригинално съдържание.
“Искаме публикуваните от нас книги да се отличават като обекти и да имат специален характер, за тази цел правим всичко възможно те да изглеждат добре, да миришат добре и най-вече да разказват силни истории!”
www.nobrow.com

Неотдавна Бьорн Лий, заедно с Бен Нюман и Джон Макнолт (също от „Нобрау”), гостуваха в София за представяне на последните си проекти. Тримата участваха и в уъркшоп с български илюстратори, организиран от Нагледна и Хип Хип Ателие.

Част от разговора бе публикуван във в-к Култура – Брой 35 (2741), 25 октомври 2013

———————
[1]Joe Sacco (Palestine: A Nation Occupied & Palestine: In the Gaza Strip)
[2]Джон Макнолт
[3]The Tale of the Crismas Frog, The New York Times, 23/12/2012
[4]Falmouth College of Arts, England
[5] Десислава Панчева, Хип Хип Ателие