Нагледно за книгите

May 10th, 2013

-Как предпочиташ да фигурира името ти в издателското каре на една книга? Като художник? Като оформител? Като автор на дизайн? Като автор на корица? И защо? Каква концепция за направата на едно издание аргументира този избор?
-Обикновено използвам „оформител”. За мен работата по оформянето на една книга има функцията да събере илюстрация и типография – и да ги свърже със съдържанието. Именно връзката със съдържанието е водеща за мен. След нея всичко е въпрос на техника и стил.Ако обърнем поглед назад в специализираните издания от 80-те години, можем да видим различни формулировки на оформителската дейност. Там се говори за “Архитектура на вестника” (Димитър Георгиев, издателство „Наука и изкуство”, 1982) и “Техническо редактиране на книгата” (Текла Малинковска и Людвик Сита, Държавно издателство „Техника”, 1986). В наши дни сме свидетели на визуално безобразие на книжния пазар. Това се дължи, от една страна, на масовото навлизане на компютрите през 90-те. “Компютърен дизайн” (разбирай не дизайн на компютри, а дизайн, направен с помощта на компютър)… От друга страна, имаме цяло едно поколение професионалисти, което е загубено поради неумението си да борави с компютърната техника. Именно дупката, очертана от “изгубеното” поколение, прераства в пропаст между художествената и издателската дейност. Повечето издателства имат на щат т.нар. компютърни дизайнери, които задоволяват напълно техните изисквания. Това е разбираемо, когато няма култура и изискванията са занижени. Тук идва ролята на образователните институции, които би трябвало да възпитават тази култура. Резултатът, обаче, е видим.

-С какво ти пречи и с какво ти помага в работата фактът, че не си завършил Художествената академия?
– Образованието е в дълбока криза, далеч не само художественото. Нашето съвремие е прекалено динамично за действащата сега образователна система. Дори най-модерната учебна програма, прокарваща последни тенденции, е вече остаряла още при възникването на идеята за нея. В този смисъл, за мен възпитанието трябва да развива търсенето. Има, разбира се, класически техники и подходи, които не се влияят от промените – и е хубаво те да се знаят. Точно тези традиционни художествени техники ми отнеха доста време, за да ги уча в движение, а всичко това можеше да се сведе до няколко години, ако бях завършил академия.

– От кои други свои артистични проекти черпиш опит и сили в работата си по оформление на книгите?
– Опитвам се най-вече да черпя вдъхновение от всекидневието, с други думи, да бъда визуален разказвач на заобикалящата ни действителност. Този интерес може ясно да се забележи в проектите, които правя в областта на съвременното изкуство. Това, разбира се, дава отражение и в работата ми като оформител на книги. Имам късмета да се занимавам основно със съвременна литература, чиито проблеми са много подобни на проблемите от съвременното изкуство. Просто медията е различна: в единия случай е визуална, а в другия – текстова. Но тя, медията, е просто инструмент – и ако я възприема по точно този начин, човек вижда, че всичко всъщност е едно. В този смисъл, връзката между заниманията ми със съвременно изкуство и оформлението на съвременна литература е двустранна. Използвам опита и подхода от проектите в изкуството, докато работя корици, и обратното – черпя вдъхновение от книгите за проектите ми в изкуството.

– По-конкретно, какво представлява “Нагледна”?
– „Нагледна” идва от „Нагледна агитация”, списанието за графична култура от времето на социализма, което открих в бараката на баща ми. Днес бихме могли да наречем едно такова издание „Нагледна комуникация”. Живеем във време, в което информацията и спамът ни заливат отвсякъде. Съдя по себе си. С години съм изграждал предпазна стена към рекламата и ненужната информация – филтрирам внимателно е-мейлите, не гледам телевизия, изхвърлям купищата хартиени брошури от пощата, без да ги поглеждам, не приемам листовки по улиците. За да стигне нещо до мен, то трябва да ме е заинтересувало лично. В работата си следваме този принцип. Малкият екип на студиото включва хора, занимаващи се с видео, среда и графична култура. Всеки от нас разбира по нещо в областта на другия, заедно успяваме да се допълним и да вкараме лично отношение в продуктите си и така по-лесно да достигнем до хората. Това е “нашата” нагледна комуникация – www.nagledna.net

– А каква “нагледна комуникация” наблюдаваш, щом влезеш в първата по-голяма българска книжарница?
– Ненагледна комуникация! Изключвам, разбира се, малките островчета, защото качествено оформление на книги има, макар и рядко. Не искам да влизам в ролята на експерт, който дава оценки, но когато не са покрити поне минималните изисквания, не е нужно да си експерт, за да се възмутиш от тоталното безхаберие за качество. Когато този минимум бъде покрит от по-голямата част от изданията, тогава вече може истински качествено изработените книги да се видят в цялостната им светлина. Все пак има надежда. Влизайки в супермаркета, вече мога да видя минимума визуално качество по голяма част от етикетите и опаковките. Вярвам, че след като храните са покрили въпросния комуникационен минимум, може и за книгите да има шанс.Аформулата е проста:наличие на естетика, композиция и шрифт (задължително); връзка със съдържанието (пожелателно…).Ако е спазено тази базисна формула, всеки елемент може да бъде изведен и доработен. Естетиката да отговаря на типа литература. Шрифтът да подсказва връзката със съдържанието. Ако тази връзка има определена метафора, то тя би могла да се изведе и с графика.На едно следващо ниво да се потърси връзката между самите елементи. Корицата трябва е хомогенно цяло, така че да не може просто да смениш заглавието – и да я предложиш за друго издание. Всеки един от елементите й не бива да съществува самостоятелно.Другото, по-дълбоко ниво е изборът на метафора, която да изведеш от съдържанието на книгата. Тук идва личният момент, който – ако си чел книгата! – можеш лесно да споделиш.Отново искам да отбележа, че разбивайки работата на различни етапи, не е нужно да си експерт, а по-скоро да умееш да играеш с тях. Аз не съм нито типограф, нито илюстратор. Просто работя с различните компоненти, създавайки нещо многопластово и в същото време лесно за разбиране, за да може всеки от читателите да стигне до своя пласт.Най-важното е да има какво да кажа; естествено, подкрепено от минималните графични изисквания. Аз правя нещо изключително просто – чета книгата и така винаги имам какво да кажа. Защото ако няма какво да споделиш, колкото и добра да е техниката ти, си остава само техника. Тази фина разлика обаче остава незабелязана поради морето от наистина лошо оформление. Когато имаме добро средно ниво, тогава вече можем да говорим за концептуални различия в оформлението на книгите. Но засега всичко е под един знаменател за повечето български издатели…

– Ще повторя кощунствения въпрос: четат ли въобще оформителите на книги?
– Отговорът се натрапва с един бегъл поглед в първата по-голяма книжарница.

– Какви са хонорарите за направата на една книга? И дали те нямат връзка с кризата в качеството?
– Това е омагьосан кръг, от който трудно се излиза – качеството е лошо, защото заплащането е ниско; заплащането е ниско, защото качеството е лошо. Опитвам се да разчупя този здраво стегнат кръг, но има нужда от малко помощ и от насрещната страна.

– От каква по-точно помощ се нуждаеш? Какви конкретни мерки могат да бъдат предприети?
– Повече постоянство и стремеж за цялостна промяна. Стъпки напред вече има. Добрите примери са налице, но все още достатъчно епизодични. Хубав образец в тази посока са преводачите. Все повече се говори за качеството на превода и работата на преводача. Искрено се надявам скоро да може да обсъждаме по подобен начин и визуалните качества на една книга.Конкретни мерки не бих могъл да предпиша, защото ситуацията в различните издателства е различна. Като цяло, мога да призова за повече визуална култура.

– А кой научи теб самия на визуална култура?
– Бях 9-годишен, когато прочетох първата си книга – „Емил от Льонеберя” от Библиотека (разбирай, поредица) „Смехурко” на издателство „Отечество”. Това беше не само първата ми среща с книга, а и първият сблъсък с поредица. Поредиците обикновено ти дават посока в търсенето на определен тип литература. Внимателно подбраната библиотека е добър ориентир в морето от книги, в което може лесно да се загубиш. Затова още помня „Ян Бибиян” на Елин Пелин, „Тошко Африкански” на Каралийчев и „Патиланци”-те на Ран Босилек от серията „Ян Бибиян” на издателство „Народна младеж” – поредица, дала искрата за любовта ми към книгата. Следват томчетата с твърди корици на Джек Лондон и Стайнбек, които съм препрочитал безброй пъти в горния курс. Няма да изреждам всички любими книги от моето детство, а по-скоро ми се иска да обърна внимание на стройния визуален характер, който те носеха. Визия, която подсказва какво се крие зад специфичния декор на серията от корици. Ясно различими и говорещи. Винаги съм се възхищавал на Editions Zulma & Great Ideas на Дейвид Пиърсън и Rest Relax Read на Майки Бъртон. Все по-често обаче започвам да отправям поглед към детско-юношеските поредици от 60-те и 70-те години от българските издания. Това в никакъв случай не е в контекста на носталгия по миналото, а по скоро е носталгия по красивото. Не мога да го нарека класическо, но всъщност може би то е точно такова, защото не се влияе от време и мода. Просто е красиво. Във всички случаи, има какво да се научи, ако погледнем назад. Понякога ограниченията на техниката от това време водят до невероятни резултати, развивайки още повече фантазията на художника.

– А ако трябва да откроиш най-добрите корици на книги и въобще оформление за изминалите година-две, кои би предложил. И защо?
– Изброявам.”Кратки разкази завинаги” е чудесно оформена поредица от Ина Бъчварова и особено книгата “Кравата е самотно животно” от Давид Албахари („Жанет 45”). Оценката ми може да е субективна, тъй като самите разкази са ми близки, а и книгата е много цялостна заради илюстрациите вътре измежду разказите. “Панаирджийски фокусник”от Елена Ленголд (Издателство „Сонм”) е приятна със съвременно звучаща разработка на Борис Праматаров. “Като насън” от Артур Шницлер – Ælia Lælia, стои зад тази работа. Допада ми и цялата ясно различима линия на издателство „Фламинго”.Серията “Избрани разкази”на издателство „Ентусиаст”, работа на Иво Рафаилов. (И бележка за нещо от по-отдавна и затова го слагам в скоби. “О, Хенри” на Георги Господинов и чудесните илюстрации на Яна Левиева, Надежда Ляхова, Никола Тороманов („Жанет 45”). Добре оформено издание от Яна Левиева, хубав подарък, който не се замислих да купя за Коледа преди пет години. Дали заради кризата или просто не съм гледал внимателно, но скоро не съм виждал толкова цялостно замислено и скъпо като производство издание.)

– И, на финала, дигиталните технологии ще направят ли един ден нашия разговор около дизайна на книгата неразбираем за повечето читатели?
– Книгата, електронна или хартиена, винаги ще има нужда от добра визия. Единствената разлика е, че когато става въпрос за хартиен носител, дизайнерът трябва да мисли и за някои “аналогови” фактори – като хартия, обем, щанца. Размислите за материала винаги стимулират по-добре фантазията на добрия оформител. Тук именно е и по-важната подробност – материалът допринася за по-доброто преживяване при четене. С други думи, разговори за дизайн ще има – и ще продължава да има.

Райчо Станев живее и работи в Асеновград. Той е визуален артист и оформител, чиито работи включват различни арт-инсталации, илюстрации, типография и книги, представяни в София, Лондон, Цюрих, Берлин, Анкара и Хавана. В своите работи Райчо често обръща внимание на теми, свързани със съвремието или близкото минало и личните истории в тях. От 2005 г. поддържа блог, където описва работния процес на повечето си проекти. През 2007 основава Нагледна заедно с Евгени Богданов и Радомир Данков, към екипа по-късно се присъединява и Пенка Динчева. Печели първата награда на Creative Commons, България за творчески проект, публикуван под свободен лиценз, участва и в 12-ото Истанбулско Биенале за съвременно изкуство. През 2010 заедно с екипа на Нагледна поставя началото на серията “ReCover”, включваща изложби, филм и разговори за кориците на книги. Негови работи са публикувани в списания, като Novum и Chois Gallery, също така и в ревюто на Caustic Cover Critic.

Въпросите зададе Марин Бодаков
Култура – Брой 15 (2721), 19 април 2013