Неохотният фундаменталист

October 21st, 2012


[работен процес]

“Неохотният фундаменталист” разкрива по един много фин начин колко тънка е границата между едната и другата страна, била тя между изток и запад, корпорацията и религиозното течение, минало и настояще. Послание, което ни напомня за това как няма Черно или Бяло, а всичко е в нюанси, и кой може да определи кое е тъмно и кое светло. 11 септември помага на американците по-лесно да слагат клишетата за черно и бяло – всеки има право на избор.


[плакат с корицата и вплетена идеята от работните версии на книгата]

Мислейки за корицата, коментирах с Манол (Жанет 45) точно тази деликатна граница. Чух се и с Невена Дишлиева (книгата е неин избор и превод) и си поговорихме за многопластовото писане на Мохсин Хамид, за това как книгата действа на няколко нива и посланието достига до много голяма аудитория. Подход, който самият аз често се опитвам да използвам и много ми допада.

Реших да си послужа с няколко нива и за самата корица – ползвайки типичния градски пейзаж на Ню Йорк, вмъкнах между небостъргачите и по няколко разпознаваеми силуета на джамии. Заиграх се и с момичето, което върви като паралелна история в цялата книга. История, която всъщност е илюстрация на вътрешната борба на Чингиз (главния герой). Ако в “Нека големият свят се върти” Маккан илюстрираше трудния баланс на свещеника с въжеиграча в централния разказ, то в “Неохотният фундаменталист” Мохсин показва трансформацията корпоративен служител – фундаменталист, чрез романтичния любовен сюжет и промените в съзнанието на Ерика.

Прилагам и кореспонденцията с автора, с няколко оффлайн коментара ;)

English version of the post