Interpreter of Maladies

June 3rd, 2016

praga-4
Преводачът на болести

Събудих се сутринта от странен шум. Мъжът до мен трескаво ровеше и търсеше нещо в багажа си. Попитах го какво прави.
„Лапнах муха, докато се прозявах – от онези малките, дето почти не се виждат. Ще се разболея, трябва да ме заведеш при лекаря.“
Това нямаше как да стане – аз само снемах симптомите и ги носех на лекаря. Ако случаят беше много сложен, той сам преценяваше и искаше среща с пациента. В повечето случаи само ме изслушваше и предписваше лекарство. Ако информацията, която му бях занесъл, не му стигаше, се връщах за още симптоми. Мъжът нямаше никакви симптоми, но беше сигурен, че ще се разболее.
„Нали знаеш какви гадости пренасят мухите? Няма начин – сигурно вече съм болен.“
Облякох се бързо и тръгнах към лекарския кабинет. Чаках дълго, пред мен имаше още трима преводачи на болести, всеки с дълъг списък от симптоми. Дойде и моят ред.
„Нямам лекарство за това. Трябват ми симптоми. След като няма, значи е здрав.“
Когато се върнах, мъжът ме чакаше легнал, завит с одеяло.
„Мисля, че стомахът ми не е наред, а утре не мога да мина целия този път болен. Как така няма лекарство? Мухата е в мен. Как да спра да мисля за нея, като е в мен?“
Помълчахме за миг, след което му разказах за птиците, които разнасят семена с човките си и така разпръскват живот. Казах му, че не е видял добре. Това, което е лапнал, е било малка птичка. Пуснала е семенце. За да го развие в нещо истинско и красиво, трябва да се грижи за него, да го поддържа, да го отглежда с внимание.
На следващата сутрин потеглихме заедно. Обратният път мина гладко, без произшествия.

Посей мисъл, ще пожънеш действие. Посей действие, ще пожънеш навик. Посей навик, ще пожънеш характер. Посей характер, ще пожънеш съдба.

interpretar