Нагледна пила

November 24th, 2013

Една нагледна пила в случай, че има госпожица дето си е счупила нокатя и плаче. Уменията ми се простират само до нагледната комуникация – двусмисленото пилене не е в моята компетенция. Затова ако все още подсмърча за разваления маникюр, да се вземе в ръце и да си го изпили самичка.

Между комикса и графичния роман

November 14th, 2013

Нагледна плюс Нобрау – разговор между Бьорн Лий и Райчо Станев

– Какъв точно си – писател, илюстратор или художник? Тези професии много често се смесват, а под писател в случая имам предвид „графичен писател“ – някой, който се изразява с помощта на илюстрации.

– Наистина, аз не се смятам за писател, наричам се илюстратор; мисля, че писател е твърде силна дума за това, което правя. Опитвам се да смесвам моите собствени произведения и да експериментирам. Може да се възприеме като комерсиално, но се налага да правиш, каквото се налага (в моя случай това са илюстрациите), за да оцелееш. Написал съм три детски книжки, но писането не е нещо, което ми се удава. Предполагам, че съм повече визуализатор.

– А аз мисля, че си графичен разказвач, защото говориш за действителността чрез илюстрации. Каква точно е разликата между комикс и графичен роман?

– Ние правим комикси – нещо като малки вестници с карикатури, които са между три и четири части. По-трудната и по-важна част от комикса е самото писане. Написаният текст всъщност дава цялостния облик, защото рисуването може да се изчерпи с един и същ герой с балонче, в което пише нещо. Докато графичният роман е по-голяма и по-епична творба, където рисуването е само един от начините, чрез които разказваш историята. Начин да я обогатиш, като създадеш подходяща атмосфера и чувство. Например, творбата „Палестина”[1]. Рисунките са средството, което създава цялата атмосфера и ти помага да я усетиш. С графичния роман можеш наистина да предизвикаш читателя с това, че на една голяма страница има десет различни истории, развиващи се по едно и също време и на едно и също място. Идеята предизвиква положителни отзиви, защото всичко е проектирано и подредено толкова добре. За читателя е по-впечатляващо, отколкото разгръщането на традиционния комикс. Не казвам, че е лошо, просто е съвсем различно. Предполагам, че графичният роман сам по себе си е средство. Понякога един добър графичен роман разказва историята по такъв начин, който не може да се пресъздаде от никое друго средство. Когато казваш „комикси“, веднага се сещам за комиксите със супергерои и тям подобни, но никога не съм проявявал интерес към тях. Както знаеш, много хора ги харесват и няма нищо нередно в това. Read the rest of this entry »