ReCover – продължението

November 28th, 2012

За книгите и оформителите

Захващайки се с оформление на корици преди малко повече от три години нямах ни най-малка представа в какво се замесвам. Първата ми неофициална корица за Жанет 45 бе „Как се прави камбана“ – съвместната работа с Диана Иванова по проекта Камбаната на Бела речка. Хубав маркер за мен да работя в тази посока бе фактът, че от списанието GALLERY the world‘s best graphic веднага проявиха интерес да публикуват книгата при тях. Последва „Отива една жена при лекаря“, която отприщи в мен позакърнялата ми любов към четенето. След това бе тежката работа с “Малките книги” на Боян Бенев, които ми дадоха страхотен тренинг с „кратката илюстрация“*. Именно тук стана преобръщането и задаването на посока в моя стил на работа. “Белият тигър” ме поведе към „моята“ стилистика както в типографско-илюстративно, така и в цветово отношение. Започнах да се интересувам как изглеждат книгите в различните страни, където излизат. Тук е мястото да отбележа колко бе важна селекцията на автори, която Манол Пейков (Жанет 45) прави, а именно основно съвременна западна литература. Селекция не само умело подбрана, но и отделно разграфена и разпределена между няколкото дизайнери, с които той работи. Когато чета книга, която ми допада, работата се превръща в хоби. Истинско щастие е да чета още неиздадена (в повечето случаи дори нередактирана) книга. Да дискутирам идеята й с преводача, редактора, дори със самите автори. Издателят пък влиза в ролята на куратор, селектиращ правилните книги за правилните оформители.

Превръщайки работата в удоволствие, успях да изведа кориците на едно прилично ниво, така че те да станат разпознаваеми и харесвани навън. Пример за това са публикуването на селектирани корици на места като Caustic Cover Critic и (More) Lovely Book Covers** или желанието на Рауи Хадж за съвместна работа по последния му роман (вж. проекта Карнавал). В същото време филмът на Евгени Богданов (ReCover) бе хубав повод да споделя работата си с хора, които са ме вдъхновявали. Така започна и приятелската кореспонденция с Bjorn Lie (Nobrow), David Pearson (Penguin), Chris Silas Nea (CSN) и още няколко имена от сферата на книгооформлението.

Но след тези малко помпозни думи да се върнем обратно към действителността. Какво се случва у нас? Къде е страната ни в оформителско отношение? Тук вдъхновяващи хора, творящи в момента, също не липсват. Винаги съм се възхищавал на работите на Ина Бъчварова, харесвам и нещата на Яна Левиева, Светлана Мирчева се появява, за жалост рядко, с разпознаваем стил и силна естетика. Със сигурност ще пропусна някого ако тръгна да изброявам хората, които вършат качествени неща. Това като цяло са малки оазиси сред безумната визуална салата, която издателствата ни предлагат. Вариантите могат да се обобщят в няколко категории:

• ти си „Компютърен дизайнер“***, владеещ адоби пакета, и приравняваш корицата с етикета за лютеница
• започваш да работиш на конвейер – хем става лесно и не се губи време, хем може да се каже, че работиш нещо престижно в очите на академиците
• правиш книги, защото ти е интересно и приятно с хората, които са твои съмишленици

При добри обстоятелства последната категория може да отприщи и едно по-цялостно представяне на продукта. Подходяща презентация със споделяне на идеите, публикации, дори изложби – това е малка част от добавената стойност, която може да додаде на книгата. В този дух е и продължението на ReCover, с една подбрана селекция от плакати, оформени скици и илюстрации от корици – така и хората, държащи на добре оформената книга, могат директно да подкрепят тази добавена стойност и оформителска линия в нашето книгоиздаване.

Заповядайте в LE PETIT SALON на изложбата „ReCover – продължението”. Откриването ще се състои на 2 декември (неделя) от 16.00 часа, като може да я посетите до 16 декември, да откупите и отнесете със себе си постпродукция – плакат или графика от любимо оформена книга.

____________________
*илюстративната версия на краткия разказ :)
**едни от най-четените онлайн медии за оформители на книги навън
***разбирай графичен оформител, а не дизайнер на компютри

Нагледен Трикотаж

November 26th, 2012


Преди година, работейки по проекта ReCover, бяхме писали, че това е “експеримент, който има за цел да прескочи обичайните медии, използвани за типография и илюстрация“. Нарекохме го крос-медия и освен обичайната изложба включихме дебат, интернет активност и документален филм, описващ работния процес по създаването на корици.

Тази пролет, започвайки работа по Светлото Бъдеще, съвсем несъзнателно започнахме да прескачаме от медия в медия. Официалният старт бе с Предприятие Реклама – уъркшоп за авторските шрифтове във външната реклама от времето на социализма. Преминахме през фестивала за съвременно изкуство Sofia Contemporary, показвайки възстановен надпис Светло Бъдеще в открито пространство (фасадата на НДК). Намесихме се и в печатна медия, публикувайки 12 стари лозунга, изписани с „неонов“ шрифт в 12 поредни броя на национален всекидневник. Присъствието в интернет отново беше широко застъпено, подготвяме и тематичен документален филм. Сега идва време да се включи и публиката, следяла развитието на проекта. Следващата стъпка е Нагледен Трикотаж – изложба с тениски и чанти в магазин Три Котаж, където част от лозунгите, публикувани във в-к 24 часа, могат да се намерят, изписани върху тениски. Така всеки може да си купи брандирана тениска или пазарска чанта с “неоновата” азбука, и да стане индивидуална част от големия проект Светло Бъдеще. И не на последно място, да вкара съвременното изкуство в практична употреба, защото то трябва да се намира там, където му е мястото, а именно – сред хората :)

Заповядайте в магазин Три Котаж на ул. Любен Каравелов 41 в София.

Календария 2013

November 14th, 2012

Какво ме накара да работя върху нещо, което съм правил с не особенно голямо желание в продължение на години? Как се роди и реализира идеята за Календара на Нагледна?

Вече над пет години живея щастливо и доволно. Вън съм от матрицата. Коледната истерия на рекламните агенции и корпорации минава тихомълком покрай мен.
Спомням си първата година, в която не правих календари до несвяст – истинско облекчение. Беше останал само споменът от ужаса на всеки дизайнер – да дойде краят на ноември, началото на декември и да получиш задание за календар: заглавна страница + още 12. Огромно лого на всяка, формат поне 50/70 см. Неписан закон – малко преди края на изминаващата година, институциите и корпоративните клиенти се “сещат” за този така важен рекламен материал. Който трябва да бъде измислен, предложен, стократно коригиран, одобрен и напечатан за по-малко от месец. Освен нас дизайнерите, и печатниците също обичат тези спешни проекти, понеже точно тогава графикът им е плътен поне до 5-и януари.
Аз самият бях много горд от факта, че четири поредни години не се занимавах с такива неща.
 Както се пее в песента на великата група Лабиринт от Кърджали, Вечно щастие няма. Така и на мен ми се усмихна късметът за първи път миналата година с календара на Гьоте-институт. За радост, немската машина действа безкомпромисно със сроковете, така че още в началото на ноември всичко влезе благополучно за печат. Резултатът бе завидно добър:

При този календар най-харесах факта (изискване на директора Барч), че целият се побираше в плик А4 и можеше лесно да се разпраща по пощата.

Тази година получих обаждане в края на септември със запитване за календар на “Регионален център за опазване на нематериалното
 културно наследство на страните от югоизточна Европа” („последният да затвори вратата”). Първоначално се зарадвах, че някой звъни още през септември с такава задача. Илюзиите бързо бяха попарени от факта, че ще имам пет работни дни за дизайн, редакция, корекция, и разбира се, печат. Опитът си каза “тежката” дума и за пет дни успях да свърша нещо, което съвсем не изглеждаше лошо, с оглед срока на изпълнение. Тук чисто тактически съкратих двуезичното изписване на дните от седмиците, което спестява доста време и корекции. Така или иначе този тип календари са повече визуални, отколкото функционални.

Read the rest of this entry »

Годината на нашето недоволство

November 10th, 2012

Годината на нашето недоволство

когато дизайнът генерира дебат

През 2011, работейки по проекта Моята улица в Хавана, попаднах в Casa de las Americas – Кубинската държавна културна организация. Голяма беше изненадата ми да видя изложбата “Liberta”, заемаща целия втори етаж. Невероятен начин за прескачане цензурата на държавния апарат и прилежащите институции, контролиращи свободата на словото. Абсолютно игнориране на печатните и електронни медии и директно поместване в сърцето на социалистическата пропаганда. Истинска ирония. Ето и една малка част от експозицията:

Като графичен дизайнер винаги съм се интересувал от връзката между текста и графиката, и как обработката им влияе на възприятията. В “Годината на нашето недоволство” маркирам 12 важни политически действия, генерирали вълна от обществено недоволство сред моите връстници. Започнах тази серия от плакати след последните събития, случили се на Орлов мост (София), във връзка с приетите корекции по Закона за горите и липсата на адекватно отразяване в нашите „свободни медии“. Тези локални проблеми са всъщност глобални, всяка една от разгледаните теми е актуална и навън. Използвам директния визуален език на пиктограмите, без текст. Гледайки ги събрани на едно място, се опитвам да ги игнорирам като група от самостоятелни недоволства и да ги изведа като организиран шум. Вярвам че този визуален метод за възприемане на политически заредени материали дава реален фокус на случилото се през последната година. Липсата на текст до графиките кара зрителите да си го представят, провокирайки дебат и създавайки по този начин една колективна памет за случващото се.
Read the rest of this entry »