Карнавал – истории в картинки

October 30th, 2012

Само месец преди дългоочаквания Край на света, две от най-използваните думи в световен мащаб са like и share (с българските им еквиваленти лайквам и шервам). В геометрична прогресия се увеличава броят на хората, всекидневно харесващи и споделящи – лични статуси, новини, събития. Думи, музика, картинки. Малки и големи неща, които идват, докосват ни и си отиват. Естествена потребност от споделяне ли е това – да присядаме с другите край огъня, на седянка пред къщата, в кръчмата около шишето ракия? Да препредаваме и дооформяме историите и творчеството по свой начин, да бъдем част от цялото? Завръщане към Началото, към общото?

В същото това време медийната среда е все по-наситена с кампании в защита на авторството и за забрана на споделянето. Творецът трябва да получава адекватно заплащане за изработеното, да. Но къде е границата, прекалените забрани не затварят ли Автора в клетка, недосегаем, далеч от хората? Не става ли изкуството твърде изкуствено? А можем ли с прекомерното споделяне да убием и изгубим Автора? Кое е честно?

Read the rest of this entry »

Светло бъдеще

October 21st, 2012


проект на Нагледна (Райчо Станев, Радомир Данков, Евгени Богданов)
www.svetlo.nagledna.net – страница на проекта

Израснах в очакване на светлото комунистическо бъдеще, което щеше да реши всичките ни проблеми. Оставаше просто една малка крачка. Още 10-на години и преминаваме от социализма в светлия комунизъм. Спомням си деня, в който споделих на майка ми новината, съобщена ми в Часа на класния ръководител. Какво разочарование да разбера, че на нея (майка ми) са й били обещали същото само че 30 години по-рано… и вече отдавна е трябвало да сме в това Светло бъдеще. Аз съм от поколението с детство в социализма, но съзряло в прехода. Повечето от клишираните лозунги са като част от детските ми игри.
Над 20 години след 1989 рекламните слогани си прокарват път с помощта на сантименталната ретро носталгия и така партийната реклама достига все по-лесно целта си.
Намирам за невероятно колко много хора очакват да чуят същите празни призиви и обещания и Светлото бъдеще отново е ключова фраза в днешните речи.
Райчо Станев

Read the rest of this entry »

Неохотният фундаменталист

October 21st, 2012


[работен процес]

“Неохотният фундаменталист” разкрива по един много фин начин колко тънка е границата между едната и другата страна, била тя между изток и запад, корпорацията и религиозното течение, минало и настояще. Послание, което ни напомня за това как няма Черно или Бяло, а всичко е в нюанси, и кой може да определи кое е тъмно и кое светло. 11 септември помага на американците по-лесно да слагат клишетата за черно и бяло – всеки има право на избор.


[плакат с корицата и вплетена идеята от работните версии на книгата]

Мислейки за корицата, коментирах с Манол (Жанет 45) точно тази деликатна граница. Чух се и с Невена Дишлиева (книгата е неин избор и превод) и си поговорихме за многопластовото писане на Мохсин Хамид, за това как книгата действа на няколко нива и посланието достига до много голяма аудитория. Подход, който самият аз често се опитвам да използвам и много ми допада.

Реших да си послужа с няколко нива и за самата корица – ползвайки типичния градски пейзаж на Ню Йорк, вмъкнах между небостъргачите и по няколко разпознаваеми силуета на джамии. Заиграх се и с момичето, което върви като паралелна история в цялата книга. История, която всъщност е илюстрация на вътрешната борба на Чингиз (главния герой). Ако в “Нека големият свят се върти” Маккан илюстрираше трудния баланс на свещеника с въжеиграча в централния разказ, то в “Неохотният фундаменталист” Мохсин показва трансформацията корпоративен служител – фундаменталист, чрез романтичния любовен сюжет и промените в съзнанието на Ерика.

Прилагам и кореспонденцията с автора, с няколко оффлайн коментара ;)

English version of the post