Behind Doors

July 26th, 2012

Около година след посещението ми в Куба седнах да работя върху Behind Doors, продължението на “Моята улица, кубински истории”. Работата ми по оформлението на книгата вече беше на съвсем друго ниво, след като бях събрал впечатления на живо, а също така и участвах в самото събиране на истории в Хавана.

Новото заглавие, подадено ми от Диана Иванова дойде точно на място – в момента, в който тя ми го спомена, вече бях сигурен как ще подходя към корицата. Решението бе повече типографско отколкото графично – в унисон с историите, които вече не са в комбинация със снимка, а стоят повече като сбор от разкази, формиращи за читателя част от кубинската действителност.

Използвах вратата от снимката на Мартин за фон на вече добре разпознаваемите букви от Кубинските събития. Допълнителен акцент внесе и дръжката с ключалката в О-то, създавайки впечатлението за поглед на вътре, през вратата, през ключалката.

Заглавието и оформлението формират по много фин начин цялата идея на продължението на проекта. Ако в първата му част (Моята улица) говорех как работейки промених отношението си към улицата, то сега, във втората, успявам да осмисля значението на проекта цялостно и двустранно. От една страна – за нас българите, които откриваме толкова много забравени връзки в българо-кубински отношения и изобщо целият кубински интерес, който е бил през социализма.

Ще разкажа една моя случка в Хавана, която много добре илюстрира за мен българската следа в Куба:

Началото на юни е, обикаляме надвечер по Малекон (крайбрежният булевард в Хавана). Дария (българка, живееща повече от 30 години в Куба) ни показва местните „невидими“ забележителности.

Виждаме от дясната страна на шестлентовия булевард малък парцел с паметник на Кемал Ататюрк, никой не разбира защо е там. Следва скулптура на японски самурай с все още свежи цвята в краката му. След него ни посреща миниатюрна китайска градина, паметник на Вивалди и т.н. и т.н. Кубинското правителство продава скъпи парцели от тази страна на булеварда на заинтересованиете държави, за да имат те собствено представително кътче на Малекон.

Пресичаме го и отиваме от по-добрата му страна, от към океана, където вятъра издухва всички лоши мисли от главата ти и остава само да се наслаждаваш на небето, облаците, вълните, старите сгради и коли, лентяйстващите кубинци. Точно тук стигаме до една малка паметна плоча, почти до самия океан. Осветявам със запалка и започвам да чета за Капитан Георги Георгиев , роден на на 4 юни 1930 г. в Кърджали. Той през 1976-77 година прави самотно околосветско пътешествие с яхта. Три години по-късно това постижение е включено в Книгата за рекорди на Гинес. Капитанът избира за своя отправна точка именно Малекон.

Замислям се за това как всички познават паметниците на известните личности, които видях преди малко от другата страна, но никой не може да обясни какво правят те там. Никой не познава Георги Георгиев, но всеки, след като прочете двата реда с делото му, веднага разбира защо паметната му плоча е тук.

И така мисля или по-скоро се надявам че съвместната работа с екипа от Моята улица оставяме една тиха, но логична и на място следа в кубинската история.

Нека големият свят се върти

July 16th, 2012

В работата ми по последните няколко корици, всяко заглавие със своята типография не само отговаря на същината на книгита, а вече е неразделна част от графиката. Заглавието е 75% от корицата, както Манол (Жанет 45) обича често да казва. Когато обаче имаме унисон с другите графични символи, тогава вече имаме цялостно възприятие, а не сбор от добри фрагменти.

Нека големият свят се върти на Колъм Маккан е един такъв пример. Тук нямаме съвършенство на отделните елементи, но за сметка на това присъства силна цялостност и неразделност на илюстрирана идея и типография. Няма да се спирам на това как точно съм подбрал отделните елементи, читателите много лесно ще разберат. Ще вметна само, че така се запалих и след прочитането й веднага гледах Man on Wire, чиято история е лайтмотив на ключовия разказ в книгата. Иска ми се да акцентирам на серията уъркшопи с Кирил Златков по калиграфия, които Нагледна миналата година организира и влиянието им върху типографията, което те оставиха у мен. Събрахме се едва 7-8 пъти за по два часа. Не станахме калиграфи, не усвоихме някаква сложна и съвършена техника. Въпреки това Киро с личния си пример, по-един много лек начин успя да възпита в нас отношението към буквата и съответно шрифта. Пишехме и бришехме с най-различни разнообразни инструменти: от дюлгерски молив, до през паче перо, подострен бамбук и стигнем до класическата перодръжка. По този начин много лесно може да стигнеш до същината на писмото. И в резултат се появиха първо Непорочните самоубийства, след това Мирис, Хлебарката и сега Нека големият свят се върти който се оказва завършващото звено в един нов цикъл от корици. Тук заглавието е част от плетеницата въжета по които главното действащо лице (Кориган) се опитва да върви и да пази баланса между светското и духовното. Трудният баланс също като при въжеиграча от централния разказ:

… накрая всичко се свежда до въжето. Той и жицата.
Шейсет и пет метра преодоляно разстояние. Кулите бяха
проектирани да се залюляват с почти метър по време на буря.
Един силен порив или внезапна промяна в температурата и
въжето можеше да се изпъне и да подскочи. Това беше едно
от малкото неща, които щяха да останат в ръцете на шанса.
Пристъпил ли е веднъж по въжето, или ще трябва да избег-
не подскачането, или да полети надолу. Едно поклащане на
сградите можеше да скъса жицата на две. Разръфаният край
на въжето би могло, летейки, да обезглави човек с хирурги-
чески разрез.

П.С. Да не забравя накрая, но в никакъв случай на последно място – благодарности за безценната помощ, която винаги получавам от Ъгъл за съвети свързани с шрифта и на Пенка за графики.