Рауи Хадж

May 23rd, 2012

Преди повече от година споделих колко добре се мисли поредица (Шеста кохорта), когато имаш възможността да работиш две книги едновременно (и двете на Малкълм Гладуел). Можах да подходя концептуално, така че да оформя поредицата без типичните „ограничения“ в шрифт, цветове и повтарящи се графични елементи, формиращи повечето типични поредици. Получи се така, защото работех върху реална задача, върху двете книги едновременно. В повечето случаи оформяш първата, мислейки след това за бъдещите и разчиташ именно на повторяемостта за разпознаване на поредицата, но не и тук. Последва „Маверик“ на Рикардо Семлер и след това „Опааа“ на Джон Ланчестър (предстои да излезе много скоро), които оформят цялостния облик на серията, като единствените дублиращи се елементи са центрираната композиция, шрифтът на подзаглавието и логото.

Интересен е и опитът с Индийската поредица, но планувам тази тема да излезе по-подробно самостоятелно. Сега искам да се спра на един друг много интригуващ случай, а именно, да заченеш визуална поредица, прескачайки езика, а защо не и държавата. Какъв невероятен шанс да правя „Хлебарката“ за България и „Карнавал“ за Канада, и двете на добре познатия ни от „Играта на Де Ниро“ Рауи Хадж. Може би е добре да се върна няколко месеца назад във времето, за да проследя как започна всичко. Прекарах един чудесен и смразяващ февруари в Берлин, където разбрах, че Рауи също се подвизава като гост на DAAD-Artists-in-Berlin Program. Действайки по няколко канала, успях да се свържа с автора с молба да се видим, за да обсъдим корицата за българското издание на „Хлебарката“. И така последният ми ден в Берлин се оказа първи на Рауи, който тъкмо се беше прибрал от кратък престой в Бейрут и още не бе отпочинал от пътя. Бях прочел книгата за две-три вечери и всичко бе прясно в главата ми, мислех как безумният студ и добавката от немска подреденост и правила успяха да ме доближат до хлебарката-емигрант в Канада. Също така, да изкарат кошмара на главния герой – че бялата хлебарка-човек е по-лоша от която и да било друга гадинка – като основен мотив за корица. Идеята се хареса на Хадж и още тогава предложи да ме свърже с агента си за евентуални корици, но това ми мина малко покрай ушите и не се заседя в главата ми. И ето че сега, два месеца след като му изпратих работния вариант на „Хлебарката“, той поиска от мен да направя „Карнавал“ – чисто новия му роман, който току що бе завършил в Берлин. Запретвам ръкави и подхващам да чета, следват няколко е-мейла с въпроси и отговори. Последни корекции по първата книга, скици по втората, изчистване, преспиване и всичко е готово, при това с ясна визуална идентичност, сочеща към автора, без значение от разликите в езика, цветовете, шрифта и държавата :)

Картинките в тази публикация са все още работни, очаквайте много скоро реалните книги.
Самият Рауи Хадж пристига за премиерата на българската си “Хлебарка” на 7 юни по покана на Жанет 45.