Токио: отменен

July 5th, 2011

Нежна и изящна, “Токио: Отменен” е втората книга на Рана Дасгупта, която илюстрирам, след “Соло”. 13 невероятно красиво описани истории с тънки нишки, прокарващи връзката по между им. 13 души, блокирани на пусто летище в очакване на полета си до Токио, убиват времето, разказвайки истории. Многобройните преводи дават възможност да надникна през английска, американски, италиански, френски и немския поглед за корици.

Немската ме грабва още от пръв поглед, най-концептуална и точна – тъмносиня нощ, самолет звезди, сложна плетеница от линии помежду им. И аз виждам нещо подобно, намирам го перфектно описано в едно кратко изречение на края на книгата. Японец, който всъщност и разпалва останалите по споделяне на истории, завършва с:

Приятели, време е да се сбогуваме. (Същият японец, дрехите му попригладени и изопнати за новия ден, изглежда някак по-дребен и бюрократичен от преди.) Едва ли ще се видим пак. Не пътувам много, в крайна сметка, за мен това наистина е рядкост, пък и, да ви призная, не съм много общителен. Не че не обичам хората, но се чувствам доста по-спокоен в чужда компания, след като съм прекарал известно време с тях и се познаваме. Пет, десет години. Трудно завързвам нови приятелства! Както и да е, казвам ви всичко това, защото не искам да обидя някого, просто съм си такъв, а сега ми се струва, че е време да вървя. Качвайте се на самолета и дано успеете да поспите, преди да се впуснете в новия ден. Да, още с пристигането тръгвам към офиса! Мир няма за нечестивите… Но искам също така да ви благодаря за историите. Ще ви запомня всичките – по разказаното от вас. Толкова много истории. Напомня ми за листата, които токийската община измита всяка есен от улиците на града!

Говоря хаотично… Радвам се, че успях да запомня няколко от разказите. Истина ви казвам, жена ми ще ги чуе всичките. Пък дори да ми отнеме още цяла нощ, докато й ги предам! Спомням си онзи мъж, дето почина в Париж… Както и да е, времето лети. Сбогом на всички.

И с тези думи той вдигна куфарчето си, обърна им гръб и отиде да се нареди на опашката пред Изход 5.

И така, имаме всичко – самолет, летище (таблото с надписа), листата, възприемайки ги веднъж поотделно (лист по лист) и втори път – като едно цяло (шума – хомогенна смес, заливаща улиците през есента).