Мидълсекс

March 17th, 2010

Голям – в буквалния (над 700страници) и преносен смисъл на думата. Обикновенно чета книгите на един дъх, а сега изкарах целите коледно-новогодишните празници с него. Леко, нежно и деликатно описание на нещо толкова заклеймявано и всъщото време толкова непознато за повечето от нас, а именно кръвосмешението (от самата дума могат да те побият тръпки). Ако преди една година по време на представянето на “Отива една жена при лекаря” споделяхме колко малко се говори за рака и как мълчаливо се подминава този проблем, то сега съвсем спокойно мога да кажа че за хермафродити и кръвосмешение и дума не съм чул, с изключение на един кратък урок по биология (в шести клас ако не се лъжа) с няколко снимки на странни “същества” и до там свъшва всичко. И изведнъж тази книга, където всички тези неща са описани толкова нежно и лирично. Всичко някак следва своя съвсем естествен ход, така както е в природата – яйце, ларва, какавида, пеперуда – напълно логично и разбираемо. Защо именно какавида и пеперуда? През целия сюжет на книгата върви една копринена нижка следваща развитието на семейството, чийто основен поминък на времето в гръцкото село е бил именно бубарството и копринената буба като символ на метаморфозата. Ето и корицата със същия естествен ритъм – идея, скица, цвят, няколко заглавия и всичко е готово. Мидълсекс – един вълнуващ роман, който не бива да се пропуска.

„Родих се два пъти: най-напред като момиче, в един необикновено лишен от смог ден в Детройт през януари 1960 г.; и после отново – като момче в юношеска възраст, в кабинет на спешно отделе-
ние близо до Петоски, Мичиган, през август 1974 г.
В свидетелството ми за раждане е вписано името Калиопа Хелън Стефанидис. В последната ми шофьорска книжка (издадена във Федерална република Германия) като лично име фигурира просто Кал. Също като Тирезий бях първо едно, а после – друго. Съучениците ми се подиграваха, а лекарите ме използваха като опитно зайче. Едно червенокосо момиче от Грос Пойнт се влюби в мен, без да знае какво съм. (Нейният брат също ме харесваше.)
Но сега, на четирийсет и една, усещам, че се задава ново рождение. След десетилетия нехайство се улавям, че мисля за споминали се пралели и прачичовци, за отдавна изгубени дядовци, за непознати пети братовчеди или – при семейство с бракове между близки родственици като моето – всички тези неща накуп. Ето защо, преди да е станало твърде късно, искам да опиша това веднъж завинаги: шеметното пътуване през времето на един-единствен ген.
О, Музо, възпей рецесивната мутация на моята пета хромозома! Възпей как разцъфнала преди два века и половина по склоновете на планината Олимп, докато козите блеели и маслините се ронели. Възпей как се предавала в течение на девет поколения, трупайки се невидимо в замърсения генофонд на рода Стефанидис. И възпей как Провидението, предрешено като масово клане, пратило този ген отново на път; как прелетял като семенце през океана до Америка, докато най-накрая попаднал на плодородна почва в утробата на майка ми…”

Из “Мидълсекс”

Моята улица – процес на дизайна

March 10th, 2010

Карти, листа от тетрадка, молив, снимки – това са първите ми впечатления от проекта, останали след разговора с Диана, които ясно ме насочиха към визуалното изграждане на страницата.
Успях да създам структура, свързваща пътуването с уъркшопите и историите на участниците. Идеята е не просто да се покажат историите от „Моята улица”, а потребителят сам да може да „пътува”, да почувства атмосферата на страната, да проследи маршрутите на пътуването и да се докосне до градовете.
Сайтът е естественото продължение на тази книга – там могат да се прочетат повече истории с повече снимки и всеки може да остави коментар под историята, която го е развълнувала, дори да добави своя собствена история.

Книгата
Идеята за визуалната идентичност на книгата се получи интуитивно, благодарение на историите в нея, които прочетох преди да се захвана с всичко. Разговорите с Диана и Бабак, които водихме интензивно през цялото време, ми помогнаха да намеря точната посока, така че дизайнът да е в унисон с преживяванията и настроенията в разказите.
Райчо Станев