Белият тигър

November 17th, 2009

“Една от най-силните книги, които съм чела от десетилетия насам. Без преувеличение. Дебютът на индийския журналист от Мумбай ми дойде като шут в главата… Един невероятен и яростен роман за несправедливостта и властта.”
Деърдри Донахю, USA Today

БЕЛИЯТ ТИГЪР
от Аравинд Адига

Носител на Ман Букър за 2008 г.

Превод Маргарита Дограмаджян
Оформление Райчо Станев
Под редакцията на Жени Божилова

19 ноември (четвъртък), 19:00
Onda Coffee Break, София, бул. Цaр Освободител 8
(срещу Руската църква)

За книгата

Романът показва и двете страни на най-населената държава в света − от едната страна е Нова Индия, яхнала невиждания икономически растеж, благодатна почва за агресивно напъпващото консуматорство и разцъфтяващи стокови пазари в модернизиращите се градове. Навсякъде другаде е всекидневната (или старата) Индия, която куца, пъшка, кашля и храчи. Близо 30 милиона души живеят в постоянна несигурност за прехраната си и са готови да се избиват помежду си. Острият като бръснач поглед на Адига рисува тези две Индии с дълбоко познаване и мрачна ирония. Той показва какво се случва, когато обитателите на едната страна се смесят и сблъскат с тези от другата.

Главният герой на романа, Балрам Халваи, нарича себе си “самоук предприемач”. Романът е построен като неговото писмо-изповед към китайския премиер, който е на посещение в Бангалор, за да проучва възможностите за бизнес партньорства. “Сигурно е, сър − пише героят, − че вие китайците сте доста по-напред от нас във всяко едно отношение с изключение на това, че нямате предприемачи. А нашата нация няма питейна вода, електричество, съдебна система, обществен транспорт, елементарна хигиена, дисциплина, чест и точност – но има предприемачи. Стотици хиляди предприемачи.”

В седем последователни нощи Балрам описва в писмото собствения си генезис. Неговият глас е увлекателен – саркастичен и забавен, той описва множеството несправедливости на модерното индийско общество – на места с балансиран хумор, а другаде с истинска ярост. Ако сте имали идилична представа за Индия като за духовна люлка, обитавана от добри и наивни като деца хора, този роман ще я помете. При всички положения “Белият тигър” е забележително художествено произведение.

Без нея

November 11th, 2009

Времето прекарано в четене на “Без нея” този път бе малко по-дълго от колкото при “Отива една жена при лекаря“, което въобще не значи, че е по-скучна и тромава. Напротив – Клуун си пише все така добре както и преди, просто вече се е кротнал и книгата е по-лежерна, но все така сериозна.

Ключовите думи, които използвах от текста, за да направя корицата бяха:

• Австралия
• бягство
• пътуване
• вглеждане
• намиране

Всички те са от последната глава, която според мен е най-ключова, в нея е промяната на образа на Клуун. Там е и пътуването – пътят като бягство от бягството, пътят, които ни кара да се замислим, пътят, които ни кара да осъзнаваме нещата по-ясно и пътят, който ни кара да обърнем внимание на себе си.

Най-трудно бе да направя окото, така че да се гледа в себе си, смених поне десетина различни варианта – рисуване, снимани и т.н. доката накрая решението не дойде съвсем естествено (не и без помоща на Манол) – да използвам не какво да е а именно Клуунското око, именно то най-добре се вглежда в себе си :)

С нетърпение очаквам третата книга “ПОМОЩ, ЗАБРЕМЕНИХ ЖЕНА СИ!“, тъй като не само правенето, а и четенето на тази Клуунска поредица е много вълнуващо.