Дигитални игри
Откриване на изложбата на ИВАН АСЕН 22, София – ул. “Иван Асен” 22
9 октомври (вторник), 19:00 ч.
Изложбата ще продължи до 20 октомври
(всеки делничен ден по предварителна уговорка на телефон 0888 399 506)
Дигитални игри на Светлана Мирчева и Райчо Станев са всъщност провокация към всеки, който при едно или друго преживяване се е сблъскал с трудното обяснение на собственото си тяло и емоции. Тук компютърът се оказва в помощ – това, което ни е трудно да изразим или почти невъзможно да обясним с думи, е предоставено на дигиталната стилистика – Светлана ни отвежда в един английски свят, където споменът сгъстява случилото се така, че въпросът – как да различим реално случилото се, след като имаме само спомен за него, който не е случилото се – няма лесен отговор. Райчо ни отвежда към тайните на емоционалната ни памет и стратегиите, които тялото ни избира, за да я скрие или покаже – всъщност тялото никога нищо не скрива, но дали знаем как да наблюдаваме това?
Дигитални игри са свеж и провокативен поглед към едни от най-горещите въпроси на днешното ни време.
Диана Иванова
Това е четвъртият общ проект на двамата артисти след Мобилни пространства – Гьоте-институт 2006; IV-ти Openfest – София 2006; Нощ на музеите и галериите – Пловдив 2007.
Понякога ми е трудно да се изразявам, точно за това търся различните слоеве на общуване навсякъде около мен:
емоции :: обмен :: действие
всеки от нас комуникира по свой собствен начин – вътрешен свят дефиниран само от емоции.
Кодът на програмата също участва директно в проекта – компютърът сам решава кога и кой слой да разкрие при съответна реакция от страна на зрителя.
Woodhouse Bowling Club се отнася за нашето възприятиеза време и движение, за товакак възприемаме света всъщност,как виждаме времето, как усещаме движението? Времето е представено като едновременна съвкупност от отделни моменти. Движението – като разлика между две фази, два образа.
“Играта беше много проста. Сега си я спомням. Но в съзнанието ми всички моменти се припокриват в един, съществуват не последователно, а паралелно. Сега си спомням дългите часове игра като една минута.”