Годината е 1995, словенския художник Вук Косич получава неразбираем имейл съдържащ “[…] J8~g#|Net.Art{-^s1[…]”. В последствие се рабира, че става дума за “Всичко това ще стане възможно едва с появата на мрежата. Изкуството като понятие ще стане излишно.”

Висока култура – най-общо казано изкуство, което използва глобалната мрежа и високите технологии. Това показва, че нет.артът още от самото си начало се опитва да съществува извън художествения контекст. В гaлериите си плащаме, за да влезем, а тук всеки гледа безплатно, никой не може да притежава това изкуство – то служи единствено, за да вълнува. Целта е не интерпретация на произведенията, а участие на хората в тях. Понятията нет. арт и уеб арт са две различни неща, първото визира системни творчески процеси, а второто се отнася за за изкуството в мрежата.

Но нет.артът не е първата форма на изкуство, която се занимава с новите технологии и медии. Флуксус, пърформънсите и хепънингите първи освобождават изкуството от музеите и поставят под въпрос връзката между него и високата култура. Особено значими предшественици на нет.арта са аудио-визуалните произведения, които създават своеобразна глобална комуникация.

Къде сме ние?

Ако отделни художници бързо добиват признание навън, тези успехи нямат благотворен ефект тук. Поради липса на средства или интерес страната ни се ограничава до няколко личности. Предпочитано е изнасянето на национални художествени ценности, вместо да се приемат международните изяви. На запад сме „екзотична” добавка към едно или друго събитие – именно за това трябва да се измъкнем от тази „екзотичност”. Да те приемат като равен, а не като различен, към това трябва да се стремим, защото различието е интересно, но и буди чувство на превъзходство у останалите.

Както каза един мой познайник преди малко повече от половин година:

Ето ме и мен в блогосферата.

Надявам се да ви забавлявам с интересни нещица от мойта си област :) Може би не много често, но пък надявам се системно.

Ами това е от мен за сега!