Нещо за четене

March 7th, 2017

cover

Емигранта

February 29th, 2016

Granta
“Също като картофа, човешката природа не може да расте здрава, ако поколения наред се сади и пресажда все в същата изтощена почва. Децата ми имаха други родни места и, ако имам някаква роля в съдбата им, ще забият корени в непривикнала земя.”
– Натаниел Хоторн, “Митницата” (Превод от Английски Зорница Христова)

Малък цитат, с който започва книгата на Джумпа Лахири „Непривична земя“. Формула от две изречения, която извежда идеята на авторката за цялата книга и по-точно истории на индийци емигранти, традициите и сблъсъка на култури.

Стоя на прашна и шумна улица в Делхи. Рана Дасгупта минава по нея, за да ме вземе и заведе в уютен бар, недалеч от центъра. Седим и пием горчива бира. Говорим за емиграцията, за книгите на Джумпа, за източната и западната култури, за промяната на ценностите. За това как на запад все повече започваме да се обръщаме към духовното, а на изток материалното да си прокарва път. Говорим без разбира се да слагаме категорична граница. Граничните стойности обикновено не се побират в определени етикети, норми и категории, те включват в себе си няколко неща едновременно. Граничните стойности са основната линия прокарваща нишката между отделните разкази в новия брой на Гранта. Мястото, където повечето емигранти попадат, междините звена. Дошли от една култура, за да се наместят в друга. Броят Емигранта се опитва да оформи тази картина в главата на читателя, чрез смесица от български и чужди истории. Растерът, който използвам за да маркирам тези гранични стойности, играе ролята на полутон. Междиния цвят, който може да се види на корицата, образуван от смесването на различните цветни кръгове. И за да не се загуби човек в цялата бъркотия от линии, разтери, полутонове, граници и безграници – на помощ идва компасът, който вкрава нещата в ред и помага за вярната посока.

Granta2 Granta3

Между комикса и графичния роман

November 14th, 2013

Нагледна плюс Нобрау – разговор между Бьорн Лий и Райчо Станев

– Какъв точно си – писател, илюстратор или художник? Тези професии много често се смесват, а под писател в случая имам предвид „графичен писател“ – някой, който се изразява с помощта на илюстрации.

– Наистина, аз не се смятам за писател, наричам се илюстратор; мисля, че писател е твърде силна дума за това, което правя. Опитвам се да смесвам моите собствени произведения и да експериментирам. Може да се възприеме като комерсиално, но се налага да правиш, каквото се налага (в моя случай това са илюстрациите), за да оцелееш. Написал съм три детски книжки, но писането не е нещо, което ми се удава. Предполагам, че съм повече визуализатор.

– А аз мисля, че си графичен разказвач, защото говориш за действителността чрез илюстрации. Каква точно е разликата между комикс и графичен роман?

– Ние правим комикси – нещо като малки вестници с карикатури, които са между три и четири части. По-трудната и по-важна част от комикса е самото писане. Написаният текст всъщност дава цялостния облик, защото рисуването може да се изчерпи с един и същ герой с балонче, в което пише нещо. Докато графичният роман е по-голяма и по-епична творба, където рисуването е само един от начините, чрез които разказваш историята. Начин да я обогатиш, като създадеш подходяща атмосфера и чувство. Например, творбата „Палестина”[1]. Рисунките са средството, което създава цялата атмосфера и ти помага да я усетиш. С графичния роман можеш наистина да предизвикаш читателя с това, че на една голяма страница има десет различни истории, развиващи се по едно и също време и на едно и също място. Идеята предизвиква положителни отзиви, защото всичко е проектирано и подредено толкова добре. За читателя е по-впечатляващо, отколкото разгръщането на традиционния комикс. Не казвам, че е лошо, просто е съвсем различно. Предполагам, че графичният роман сам по себе си е средство. Понякога един добър графичен роман разказва историята по такъв начин, който не може да се пресъздаде от никое друго средство. Когато казваш „комикси“, веднага се сещам за комиксите със супергерои и тям подобни, но никога не съм проявявал интерес към тях. Както знаеш, много хора ги харесват и няма нищо нередно в това. Read the rest of this entry »

(Р)еволюции

October 2nd, 2013

Granta България, брой 3


Революция или еволюция?
Падение или израстване?
Недоволство или бунт?
Оръжие или телефон?
Политика или изкуство?
Коя пролет е по-важна – арабската или пражката?
Кой бунт е по-труден – на тунизийския търговец Мохамед*
или на протестиращите на жълтите павета**?
Париж или Прага***?

Събрани разкази говорят за (не)тиха,
лична и мирна революция.
Тук няма по-важни.
Няма по-трудни.
Всеки сам знае колко му е трудно.
Човешки истории.
Лица на мирна революция.
Бунтът, който не е само дати и цифри.

Самотен гълъб, променящ своята история.
Гълъб в разни форми.
Тук и там.
Тогава и сега.
Изведен като ято.
Будни сме, по-будни от всякога.
И малкият, и грозният.
Всеки е свободен за своята промяна.

Р.
Read the rest of this entry »

Нагледно за книгите

May 10th, 2013

-Как предпочиташ да фигурира името ти в издателското каре на една книга? Като художник? Като оформител? Като автор на дизайн? Като автор на корица? И защо? Каква концепция за направата на едно издание аргументира този избор?
-Обикновено използвам „оформител”. За мен работата по оформянето на една книга има функцията да събере илюстрация и типография – и да ги свърже със съдържанието. Именно връзката със съдържанието е водеща за мен. След нея всичко е въпрос на техника и стил.Ако обърнем поглед назад в специализираните издания от 80-те години, можем да видим различни формулировки на оформителската дейност. Там се говори за “Архитектура на вестника” (Димитър Георгиев, издателство „Наука и изкуство”, 1982) и “Техническо редактиране на книгата” (Текла Малинковска и Людвик Сита, Държавно издателство „Техника”, 1986). В наши дни сме свидетели на визуално безобразие на книжния пазар. Това се дължи, от една страна, на масовото навлизане на компютрите през 90-те. “Компютърен дизайн” (разбирай не дизайн на компютри, а дизайн, направен с помощта на компютър)… От друга страна, имаме цяло едно поколение професионалисти, което е загубено поради неумението си да борави с компютърната техника. Именно дупката, очертана от “изгубеното” поколение, прераства в пропаст между художествената и издателската дейност. Повечето издателства имат на щат т.нар. компютърни дизайнери, които задоволяват напълно техните изисквания. Това е разбираемо, когато няма култура и изискванията са занижени. Тук идва ролята на образователните институции, които би трябвало да възпитават тази култура. Резултатът, обаче, е видим.
Read the rest of this entry »

ReCover – продължението

November 28th, 2012

За книгите и оформителите

Захващайки се с оформление на корици преди малко повече от три години нямах ни най-малка представа в какво се замесвам. Първата ми неофициална корица за Жанет 45 бе „Как се прави камбана“ – съвместната работа с Диана Иванова по проекта Камбаната на Бела речка. Хубав маркер за мен да работя в тази посока бе фактът, че от списанието GALLERY the world‘s best graphic веднага проявиха интерес да публикуват книгата при тях. Последва „Отива една жена при лекаря“, която отприщи в мен позакърнялата ми любов към четенето. След това бе тежката работа с “Малките книги” на Боян Бенев, които ми дадоха страхотен тренинг с „кратката илюстрация“*. Именно тук стана преобръщането и задаването на посока в моя стил на работа. “Белият тигър” ме поведе към „моята“ стилистика както в типографско-илюстративно, така и в цветово отношение. Започнах да се интересувам как изглеждат книгите в различните страни, където излизат. Тук е мястото да отбележа колко бе важна селекцията на автори, която Манол Пейков (Жанет 45) прави, а именно основно съвременна западна литература. Селекция не само умело подбрана, но и отделно разграфена и разпределена между няколкото дизайнери, с които той работи. Когато чета книга, която ми допада, работата се превръща в хоби. Истинско щастие е да чета още неиздадена (в повечето случаи дори нередактирана) книга. Да дискутирам идеята й с преводача, редактора, дори със самите автори. Издателят пък влиза в ролята на куратор, селектиращ правилните книги за правилните оформители.

Превръщайки работата в удоволствие, успях да изведа кориците на едно прилично ниво, така че те да станат разпознаваеми и харесвани навън. Пример за това са публикуването на селектирани корици на места като Caustic Cover Critic и (More) Lovely Book Covers** или желанието на Рауи Хадж за съвместна работа по последния му роман (вж. проекта Карнавал). В същото време филмът на Евгени Богданов (ReCover) бе хубав повод да споделя работата си с хора, които са ме вдъхновявали. Така започна и приятелската кореспонденция с Bjorn Lie (Nobrow), David Pearson (Penguin), Chris Silas Nea (CSN) и още няколко имена от сферата на книгооформлението.

Но след тези малко помпозни думи да се върнем обратно към действителността. Какво се случва у нас? Къде е страната ни в оформителско отношение? Тук вдъхновяващи хора, творящи в момента, също не липсват. Винаги съм се възхищавал на работите на Ина Бъчварова, харесвам и нещата на Яна Левиева, Светлана Мирчева се появява, за жалост рядко, с разпознаваем стил и силна естетика. Със сигурност ще пропусна някого ако тръгна да изброявам хората, които вършат качествени неща. Това като цяло са малки оазиси сред безумната визуална салата, която издателствата ни предлагат. Вариантите могат да се обобщят в няколко категории:

• ти си „Компютърен дизайнер“***, владеещ адоби пакета, и приравняваш корицата с етикета за лютеница
• започваш да работиш на конвейер – хем става лесно и не се губи време, хем може да се каже, че работиш нещо престижно в очите на академиците
• правиш книги, защото ти е интересно и приятно с хората, които са твои съмишленици

При добри обстоятелства последната категория може да отприщи и едно по-цялостно представяне на продукта. Подходяща презентация със споделяне на идеите, публикации, дори изложби – това е малка част от добавената стойност, която може да додаде на книгата. В този дух е и продължението на ReCover, с една подбрана селекция от плакати, оформени скици и илюстрации от корици – така и хората, държащи на добре оформената книга, могат директно да подкрепят тази добавена стойност и оформителска линия в нашето книгоиздаване.

Заповядайте в LE PETIT SALON на изложбата „ReCover – продължението”. Откриването ще се състои на 2 декември (неделя) от 16.00 часа, като може да я посетите до 16 декември, да откупите и отнесете със себе си постпродукция – плакат или графика от любимо оформена книга.

____________________
*илюстративната версия на краткия разказ :)
**едни от най-четените онлайн медии за оформители на книги навън
***разбирай графичен оформител, а не дизайнер на компютри

Неохотният фундаменталист

October 21st, 2012


[работен процес]

“Неохотният фундаменталист” разкрива по един много фин начин колко тънка е границата между едната и другата страна, била тя между изток и запад, корпорацията и религиозното течение, минало и настояще. Послание, което ни напомня за това как няма Черно или Бяло, а всичко е в нюанси, и кой може да определи кое е тъмно и кое светло. 11 септември помага на американците по-лесно да слагат клишетата за черно и бяло – всеки има право на избор.


[плакат с корицата и вплетена идеята от работните версии на книгата]

Мислейки за корицата, коментирах с Манол (Жанет 45) точно тази деликатна граница. Чух се и с Невена Дишлиева (книгата е неин избор и превод) и си поговорихме за многопластовото писане на Мохсин Хамид, за това как книгата действа на няколко нива и посланието достига до много голяма аудитория. Подход, който самият аз често се опитвам да използвам и много ми допада.

Реших да си послужа с няколко нива и за самата корица – ползвайки типичния градски пейзаж на Ню Йорк, вмъкнах между небостъргачите и по няколко разпознаваеми силуета на джамии. Заиграх се и с момичето, което върви като паралелна история в цялата книга. История, която всъщност е илюстрация на вътрешната борба на Чингиз (главния герой). Ако в “Нека големият свят се върти” Маккан илюстрираше трудния баланс на свещеника с въжеиграча в централния разказ, то в “Неохотният фундаменталист” Мохсин показва трансформацията корпоративен служител – фундаменталист, чрез романтичния любовен сюжет и промените в съзнанието на Ерика.

Прилагам и кореспонденцията с автора, с няколко оффлайн коментара ;)

English version of the post

Нека големият свят се върти отново

September 30th, 2012


Преди известно време ви разказах за “Нека големият свят се върти” на Колъм Маккан, но сега искам да добавя още няколко неща, които се надявам да ви се сторят интересни.

Започнах книгата веднага след като прочетох Хлебарката. Тръгна трудно и ми се стори малко тромава, след всички тези емоции при Рауи. Това бе само на пръв поглед, може би заради откъслeчното ми четене. За пореден път се убедих, че подобен тип литература не може да се чете по 5-10 минути заспивайки вечер. За да усетя една книга трябва да се потопя изцяло и да заживея с нея, па било то и само за ден-два. Изчаквам я да ме хване и да не ме отпусне до края. Така стана и с Маккан. Толкова силно ме вкопчи, че след като я прочетох, още същата вечер изгледах и филма, който е свързан с централния разказ в романа. Централен не само защото присъства навсякъде в книгата, а и защото дава физическо изображение на същинската история в книгата. Илюстрира тънкия баланс, който пази Кориган (свещеник от ирландски произход), между духовния, материалния и женския свят. Баланс, който на пръв поглед изглежда абсолютно невъзможен, също толкова колкото и да качиш 2 тона оборудване (тайно) на двете кули, за да опънеш там въже и да изиграеш 45-минутен пърформанс на тази височина, а публиката да е цял Ню Йорк. За корицата смесих метафората с истинската история и изкарах свещеника ходещ по въжето-заглавие, пазещ по-трудния баланс.

Друго нещо, за което си мислех четейки тази книга, е това как романите могат да те подготвят и запознаят с един град много по-добре от всеки един гайд или справочник. Как не изпитах културен шок попадайки в апартамент в едно от гетата на Хавана, откъдето идват повечето от историите на Педро Хуан Готиерес в Мръсната Хаванска Трилогия. Същото бе и с Индия и Белият тигър. С радост подарявам английската версия на Соло на чуждестранните си гости в София. Надявам се скоро да успея да посетя Бруклин и да съм достатъчно подготвен за него рабира се :)

На снимката долу моята приятелка Айлин от Бруклин със Соло и Нека големият свят се върти. Тя е олицетворение на това как човек може да живее еднакво добре и в САЩ и България, а защо не и във всяка точка по света, където си пожелае. Нещо, което се отдава на малцина.

Behind Doors

July 26th, 2012

Около година след посещението ми в Куба седнах да работя върху Behind Doors, продължението на “Моята улица, кубински истории”. Работата ми по оформлението на книгата вече беше на съвсем друго ниво, след като бях събрал впечатления на живо, а също така и участвах в самото събиране на истории в Хавана.

Новото заглавие, подадено ми от Диана Иванова дойде точно на място – в момента, в който тя ми го спомена, вече бях сигурен как ще подходя към корицата. Решението бе повече типографско отколкото графично – в унисон с историите, които вече не са в комбинация със снимка, а стоят повече като сбор от разкази, формиращи за читателя част от кубинската действителност.

Използвах вратата от снимката на Мартин за фон на вече добре разпознаваемите букви от Кубинските събития. Допълнителен акцент внесе и дръжката с ключалката в О-то, създавайки впечатлението за поглед на вътре, през вратата, през ключалката.

Заглавието и оформлението формират по много фин начин цялата идея на продължението на проекта. Ако в първата му част (Моята улица) говорех как работейки промених отношението си към улицата, то сега, във втората, успявам да осмисля значението на проекта цялостно и двустранно. От една страна – за нас българите, които откриваме толкова много забравени връзки в българо-кубински отношения и изобщо целият кубински интерес, който е бил през социализма.

Ще разкажа една моя случка в Хавана, която много добре илюстрира за мен българската следа в Куба:

Началото на юни е, обикаляме надвечер по Малекон (крайбрежният булевард в Хавана). Дария (българка, живееща повече от 30 години в Куба) ни показва местните „невидими“ забележителности.

Виждаме от дясната страна на шестлентовия булевард малък парцел с паметник на Кемал Ататюрк, никой не разбира защо е там. Следва скулптура на японски самурай с все още свежи цвята в краката му. След него ни посреща миниатюрна китайска градина, паметник на Вивалди и т.н. и т.н. Кубинското правителство продава скъпи парцели от тази страна на булеварда на заинтересованиете държави, за да имат те собствено представително кътче на Малекон.

Пресичаме го и отиваме от по-добрата му страна, от към океана, където вятъра издухва всички лоши мисли от главата ти и остава само да се наслаждаваш на небето, облаците, вълните, старите сгради и коли, лентяйстващите кубинци. Точно тук стигаме до една малка паметна плоча, почти до самия океан. Осветявам със запалка и започвам да чета за Капитан Георги Георгиев , роден на на 4 юни 1930 г. в Кърджали. Той през 1976-77 година прави самотно околосветско пътешествие с яхта. Три години по-късно това постижение е включено в Книгата за рекорди на Гинес. Капитанът избира за своя отправна точка именно Малекон.

Замислям се за това как всички познават паметниците на известните личности, които видях преди малко от другата страна, но никой не може да обясни какво правят те там. Никой не познава Георги Георгиев, но всеки, след като прочете двата реда с делото му, веднага разбира защо паметната му плоча е тук.

И така мисля или по-скоро се надявам че съвместната работа с екипа от Моята улица оставяме една тиха, но логична и на място следа в кубинската история.

Нека големият свят се върти

July 16th, 2012

В работата ми по последните няколко корици, всяко заглавие със своята типография не само отговаря на същината на книгита, а вече е неразделна част от графиката. Заглавието е 75% от корицата, както Манол (Жанет 45) обича често да казва. Когато обаче имаме унисон с другите графични символи, тогава вече имаме цялостно възприятие, а не сбор от добри фрагменти.

Нека големият свят се върти на Колъм Маккан е един такъв пример. Тук нямаме съвършенство на отделните елементи, но за сметка на това присъства силна цялостност и неразделност на илюстрирана идея и типография. Няма да се спирам на това как точно съм подбрал отделните елементи, читателите много лесно ще разберат. Ще вметна само, че така се запалих и след прочитането й веднага гледах Man on Wire, чиято история е лайтмотив на ключовия разказ в книгата. Иска ми се да акцентирам на серията уъркшопи с Кирил Златков по калиграфия, които Нагледна миналата година организира и влиянието им върху типографията, което те оставиха у мен. Събрахме се едва 7-8 пъти за по два часа. Не станахме калиграфи, не усвоихме някаква сложна и съвършена техника. Въпреки това Киро с личния си пример, по-един много лек начин успя да възпита в нас отношението към буквата и съответно шрифта. Пишехме и бришехме с най-различни разнообразни инструменти: от дюлгерски молив, до през паче перо, подострен бамбук и стигнем до класическата перодръжка. По този начин много лесно може да стигнеш до същината на писмото. И в резултат се появиха първо Непорочните самоубийства, след това Мирис, Хлебарката и сега Нека големият свят се върти който се оказва завършващото звено в един нов цикъл от корици. Тук заглавието е част от плетеницата въжета по които главното действащо лице (Кориган) се опитва да върви и да пази баланса между светското и духовното. Трудният баланс също като при въжеиграча от централния разказ:

… накрая всичко се свежда до въжето. Той и жицата.
Шейсет и пет метра преодоляно разстояние. Кулите бяха
проектирани да се залюляват с почти метър по време на буря.
Един силен порив или внезапна промяна в температурата и
въжето можеше да се изпъне и да подскочи. Това беше едно
от малкото неща, които щяха да останат в ръцете на шанса.
Пристъпил ли е веднъж по въжето, или ще трябва да избег-
не подскачането, или да полети надолу. Едно поклащане на
сградите можеше да скъса жицата на две. Разръфаният край
на въжето би могло, летейки, да обезглави човек с хирурги-
чески разрез.

П.С. Да не забравя накрая, но в никакъв случай на последно място – благодарности за безценната помощ, която винаги получавам от Ъгъл за съвети свързани с шрифта и на Пенка за графики.