Карнавал – истории в картинки

October 30th, 2012

Само месец преди дългоочаквания Край на света, две от най-използваните думи в световен мащаб са like и share (с българските им еквиваленти лайквам и шервам). В геометрична прогресия се увеличава броят на хората, всекидневно харесващи и споделящи – лични статуси, новини, събития. Думи, музика, картинки. Малки и големи неща, които идват, докосват ни и си отиват. Естествена потребност от споделяне ли е това – да присядаме с другите край огъня, на седянка пред къщата, в кръчмата около шишето ракия? Да препредаваме и дооформяме историите и творчеството по свой начин, да бъдем част от цялото? Завръщане към Началото, към общото?

В същото това време медийната среда е все по-наситена с кампании в защита на авторството и за забрана на споделянето. Творецът трябва да получава адекватно заплащане за изработеното, да. Но къде е границата, прекалените забрани не затварят ли Автора в клетка, недосегаем, далеч от хората? Не става ли изкуството твърде изкуствено? А можем ли с прекомерното споделяне да убием и изгубим Автора? Кое е честно?

Read the rest of this entry »

Светло бъдеще

October 21st, 2012


проект на Нагледна (Райчо Станев, Радомир Данков, Евгени Богданов)
www.svetlo.nagledna.net – страница на проекта

Израснах в очакване на светлото комунистическо бъдеще, което щеше да реши всичките ни проблеми. Оставаше просто една малка крачка. Още 10-на години и преминаваме от социализма в светлия комунизъм. Спомням си деня, в който споделих на майка ми новината, съобщена ми в Часа на класния ръководител. Какво разочарование да разбера, че на нея (майка ми) са й били обещали същото само че 30 години по-рано… и вече отдавна е трябвало да сме в това Светло бъдеще. Аз съм от поколението с детство в социализма, но съзряло в прехода. Повечето от клишираните лозунги са като част от детските ми игри.
Над 20 години след 1989 рекламните слогани си прокарват път с помощта на сантименталната ретро носталгия и така партийната реклама достига все по-лесно целта си.
Намирам за невероятно колко много хора очакват да чуят същите празни призиви и обещания и Светлото бъдеще отново е ключова фраза в днешните речи.
Райчо Станев

Read the rest of this entry »

Over Cities

August 2nd, 2012

Over Cities е поредният дигитален дневник, започнат преди почти година след престоя ми в Хавана.

Този проект съдържа истории за градската среда – улици и места от София и Хавана, кубинско и българско ежедневие.
Има нещо, което е скрито отвъд типичните градски точки и обикновените места за туристическия фотоапaрат – там са безбройните истории, скрити за тях.
През 2011, работейки по проекта Моята Улица, паралелно събирах и документирах впечатления от София и Хавана – фото и видео архиви, записани за кратко време. София и Хавана са два града с общо социалистическо минало и разделено настояще и въпреки това, отвъд него, общите точки в духа им все още съществуват. Човек трябва само да е наблюдателен, за да ги забележи.

Това е третият подред дневник след Helvetia и Re-Istanbul (Re-Istanbul бе в паралелната програма на 12-ото Истанбулско Биенале).
Идва с малко закъснение, обикновено гледам да свърша този тип проекти докато още съм на път или веднага след като се прибера, но тук не успях. В един момент даже бях на ръба да се откажа, но една презентация на така наречените ми “проекти на път” в Lomography Gallery Store Berlin и интересът на хората там ме върна обратно пред компютъра. Изобщо този тип маркиране на пътуване е интересно изследване на това какво правим след като се приберем с гигабайти снимки, видеа, бележки, които остават и будят интерес само за нас самите, но не и за околните. Не защото са безинтересни, просто на никого не му се гледат купища снимки, които сами по себе си не разказват история. Всичко започна с Details of Piazza в едно малко село (Велано) в Тоскана (Италия), където изследвах малкия площад в центъра на селото по време на фестивала там. След това дойде The Great excursion in Birmingham, него го направих докато представях Голямата екскурзия. В същия дух е и Fisheyer – тук смесвам фишай снимките ми от Хавана, Тарлабаши и Деогар.


В момента заедно с Евгени Богданов работим и върху още един пътен продукт – Влакът над Берлин. Идеята за него дойде на една вечеря с писателя Рана Дасгупта в Делхи. Разказвайки му за швейцарския си дневник и как с него съм започнал да развивам и работата си с текст, той ме попита дали някога съм мислел да добавя и фикшън в наблюденията си и така да ги оформям в история. Наистина се замислих и два месеца по-късно го направих. 20 къси истории от Берлин, оформени с безценната помощ на Нева Мичева, на фона на Берлинските гари и спирки, заснети с Ломокино в един Ломофилм.

Helvetia

March 8th, 2012

Helvetia

интерактивен дневник на Райчо Станев
www.helvetia.nagledna.net
Откриване на изложбата
14.3., 18.00 ч.
Гьоте-институт
София, ул.Будапеща 1
Експозиция: 15.-31.3.

Helvetia: природа, полиция, (не)скука и правила
Детайли от дневника на трийсетдневната ми обиколка из Швейцария. Сбор от дребни подробности – снимки, бележки, бегли впечaтления, неволни сравнения.

Още в началото на швейцарското си пътешествие си мислех как понякога един детайл е способен да даде представа за цялостната картина; как през детайлите – малките неща, необичайните места – може ненатрапчиво да се представи действителността, така че всеки да я види по свой начин. С апарат, бележник и диктофон се впуснах в обиколката на тази нова за мен страна, която сякаш не обещаваше неистови вълнения. Ингрид, Крис, Нийл, Сибил, Катрин и Хелен бяха част от хората, които ми помогнаха да изградя мрежа от познанства и да свържа градовете с лица, съдби и думи, а не просто с произволни улици и дежурни забележителности.

Объркване беше основното чувство, което предизвика у мен първоначалният ми опит да сравня Швейцария с България – две близки по природа и не много големи по площ страни. Гората уж е същата, а не мирише; хем е шумно, пък гласове и музика не се чуват; релсите, асфалтът и туристите са навсякъде, дори високо в планината, но големи хотели липсват; уж е спокойно, а полицията е навсякъде; уж си свободен, а правилата и ограниченията са безброй. Вглеждайки се обаче по-внимателно в малките неща наоколо, сравнението взе да става по-леко и да възкресява в паметта ми сродни случки и места от София, Варна, Кърджали, морето и, разбира се, планините в България. Същото се случи и по отношение на хората, които се оказаха далеч от опасението ми за отегчителна сериозност…

Райчо Станев e визуален артист и дизайнер, автор е на различни арт инсталации, илюстрации, анимации, представени в България, Англия, Германия, Швейцария, Турция, Норвегия, Италия и Куба.
През 2005 получава наградата на Creative Commons Bulgaria за арт проект публикуван под свободен лиценз, през 2008 г. взема специалната награда на СБХ в първото Биенале на българския дизайн, а а през 2010 г. е сред селектираните художници за наградата “База” за млади автори. Участва на 12-то Истанбулско бианале Untitled (12th Istanbul Biennial), 2011.

идея и реализация: Райчо Станев
превод на немски: Мария Енчева
редакция: Нева Мичева
корекция: Евгени Богданов
дизайн и реализация на изложбенoто
пространство: Иван Радев

с подкрепата на:
• Швейцарското
посолство в България
• Гьоте-институт
НАГЛЕДНА

DEALING WITH THE PAST

February 2nd, 2012

Presentation & Critical Debate with Raycho Stanev

Starting point for discussion is the interactive installations about the memories of Socialism time:
Stories for 1968 – the tipping point for East Europe
Visual Propaganda and how it use to work
The Great Excursion – project about bulgarian Turks hundreds of thousands of who were expelled from Bulgaria in 1989. A hidden chapter of European history, almost unknown in West Europe, it is a reminder of what happens when DNA, rather than our shared humanity, is the focus of attention.
7.02.2012 (tuesday)
19.00 h
Bulgarisches Kulturinsitut Berlin
Leipziger Str. 114-115
10117 Berlin
————————–
Raycho Stanev lives and works in Sofia. He is a visual artist and designer whose work includes various art installations, illustrations, audio and video projects presented in Bulgaria, United Kingdom, Switzerland, Italy, Norway, Cuba and India. Raycho’s installations are reflecting past and present, personal memories, heritage (communist) policies and urban cultures.

Изложба

August 1st, 2006

07.VIII.2006 /понеделник/ – 19:00
гр. Варна – Градска Художествена Галерия

Е-ФОНИЯ

www.e-rayo.net/net-art/e-phonia
снимки от изложбата

Изложба

May 17th, 2006

21.V.2006 /неделя/ – 17:00
offline: пл. Батенберг
online: http://gallery.e-rayo.net

снимки от инсталацията

КРЪГ

Моята основна гледна точка при изграждането на този проект тръгва от три неща:

човек – взаимоотношение – следствие

Един пълен цикъл (кръг) на човешкото общуване на три образа в основата на един творчески акт, тяхната трансформация – преди, по време на и след съвместното действие.

Tе са различни както в емоционален, така и в социален план.

В момента работят върху един общ проект, но всеки един от тях след приключването му ще се прехвърли и ще работи на друго подобно място, с други хора.

идея и реализация: Райчо Станев
музика: Антони Райжеков
музикално оформление: Евгени
участници: Кольо, Вико, Саша
Специални благодарности на Весна Ненчева за оформянето на идейния проект


Изкуство за всички

February 8th, 2006



Всички се занимават с нещата от живота, никой не е открил нищо ново – дали ще е едно комунистическо общество (руските конструктивисти) или възхвалата на машинния прогрес (италианските футуристи), отменяне на изкуството (дадаистите), интегриране на житейската случайност (сюрреалистите), надхвърлянето на изкуството (ситуационистите) или интермедийността на изкуството (флуксус) – всичко се повтаря.

Всеки индивид лично създава в ежедневието си собствена естетика – пречупена през неговата призма, той ползва заобикалящата го среда, основните принципи са да умееш да живееш, да умееш да действаш, да умееш да бъдеш.

Всеки може да прави изкуство стига да има малко повече фантазия и да усеща сговора между живота и изкуството. Защо трябва да се ограничаваме, да се пазим, крием и лицензираме. Какви права пазим – тези които са били открити преди стотици години и са служили за пример на много поколения?

Да срешнеш, да дадеш, да размениш, да дискутираш – това е нещото, което истински движи нещата напред.

За съжаление напоследък сме свидетели на все по-субективни, индивидуализирани отношения, почти изчезна целта за съхраняване на нови общи идентичности. Стремежът трябва да бъде повече към художествена размяна, интеркултурни смесвания, едно изкуство за всички и от всички, интегрирано в ежедневния живот.

Кръг

January 20th, 2006

ЧОВЕК :: ВЗАИМООТНОШЕНИЕ :: СЛЕДСТВИЕ

– човек може да бъде поредица визии – като ритми и жестове – всеки е уникална единица, която никога няма да бъде повторена.

– взаимоотношението, ситуация, действия – неща, които добре познаваме и са резултат на съвместнaтa работа на всички ни.

– след като мине време, си спомняме нещата разбъркани, така сякаш са наблюдавани от страни.

net.art

December 30th, 2005

nat-art

Годината е 1995, словенския художник Вук Косич получава неразбираем имейл съдържащ “[…] J8~g#|Net.Art{-^s1[…]”. В последствие се рабира, че става дума за “Всичко това ще стане възможно едва с появата на мрежата. Изкуството като понятие ще стане излишно.”

Висока култура – най-общо казано изкуство, което използва глобалната мрежа и високите технологии. Това показва, че нет.артът още от самото си начало се опитва да съществува извън художествения контекст. В гaлериите си плащаме, за да влезем, а тук всеки гледа безплатно, никой не може да притежава това изкуство – то служи единствено, за да вълнува. Целта е не интерпретация на произведенията, а участие на хората в тях. Понятията нет. арт и уеб арт са две различни неща, първото визира системни творчески процеси, а второто се отнася за за изкуството в мрежата.

Но нет.артът не е първата форма на изкуство, която се занимава с новите технологии и медии. Флуксус, пърформънсите и хепънингите първи освобождават изкуството от музеите и поставят под въпрос връзката между него и високата култура. Особено значими предшественици на нет.арта са аудио-визуалните произведения, които създават своеобразна глобална комуникация.

Къде сме ние?

Ако отделни художници бързо добиват признание навън, тези успехи нямат благотворен ефект тук. Поради липса на средства или интерес страната ни се ограничава до няколко личности. Предпочитано е изнасянето на национални художествени ценности, вместо да се приемат международните изяви. На запад сме „екзотична” добавка към едно или друго събитие – именно за това трябва да се измъкнем от тази „екзотичност”. Да те приемат като равен, а не като различен, към това трябва да се стремим, защото различието е интересно, но и буди чувство на превъзходство у останалите.