Нещо за четене

March 7th, 2017

cover

Interpreter of Maladies

June 3rd, 2016

praga-4
Преводачът на болести

Събудих се сутринта от странен шум. Мъжът до мен трескаво ровеше и търсеше нещо в багажа си. Попитах го какво прави.
„Лапнах муха, докато се прозявах – от онези малките, дето почти не се виждат. Ще се разболея, трябва да ме заведеш при лекаря.“
Това нямаше как да стане – аз само снемах симптомите и ги носех на лекаря. Ако случаят беше много сложен, той сам преценяваше и искаше среща с пациента. В повечето случаи само ме изслушваше и предписваше лекарство. Ако информацията, която му бях занесъл, не му стигаше, се връщах за още симптоми. Мъжът нямаше никакви симптоми, но беше сигурен, че ще се разболее.
„Нали знаеш какви гадости пренасят мухите? Няма начин – сигурно вече съм болен.“
Облякох се бързо и тръгнах към лекарския кабинет. Чаках дълго, пред мен имаше още трима преводачи на болести, всеки с дълъг списък от симптоми. Дойде и моят ред.
„Нямам лекарство за това. Трябват ми симптоми. След като няма, значи е здрав.“
Когато се върнах, мъжът ме чакаше легнал, завит с одеяло.
„Мисля, че стомахът ми не е наред, а утре не мога да мина целия този път болен. Как така няма лекарство? Мухата е в мен. Как да спра да мисля за нея, като е в мен?“
Помълчахме за миг, след което му разказах за птиците, които разнасят семена с човките си и така разпръскват живот. Казах му, че не е видял добре. Това, което е лапнал, е било малка птичка. Пуснала е семенце. За да го развие в нещо истинско и красиво, трябва да се грижи за него, да го поддържа, да го отглежда с внимание.
На следващата сутрин потеглихме заедно. Обратният път мина гладко, без произшествия.

Посей мисъл, ще пожънеш действие. Посей действие, ще пожънеш навик. Посей навик, ще пожънеш характер. Посей характер, ще пожънеш съдба.

interpretar

Весела Коледа и Щастлива 2016

January 1st, 2016

card2012

Преди полета

April 4th, 2015

ПСИХО-ФИЗИОЛОГИЯ

НА ЛЕТЕНЕТО

9.04-6.06.12 2015 г.

Асеновград, ул. Тракия 7

Изложба с илюстрации от България, Австрия, Германия и Швейцария. Участват Пенка Динчева-Стоянова, Димитър Шопов, Lisa Röper, Michael Meier, Елена Узунова, Даниела Атанасова, Виктор Мухтаров, Десислава Симеонова,

Rita Fürstenau & Райчо Станев

+ приятели.

Каква е подготовката преди полет? Как се превъзмогва страхът и се развива интуицията за летене? Каква е структурата на полета и къде е връзката между енергията на мисълта и силата на крилата? Може ли вътрешният свят да предопределя желанието за летене? Как се постига балансът между мисъл – размах – полет? Отговори на тези въпроси ще бъдат търсени в изложбата “Преди полета”.

Изложбата ще бъде съчетана с разговор по темата, в която посетителите въз основа на своя практически опит и познания ще споделят разбирането си за полета и неговата подготовка.

Освен експозицията гостите ще могат да видят и последните книги от библиотеката на студиото, които разглеждат илюстративната гледна точка на науката за летене. Илюстрациите в книгите са великолепно обобщение на древни и съвременни техники за това учение, общовалидно и достъпно за всички, търсещи полета.

Нагледна+ е студио за графичен дизайн и илюстрация. След Швейцарския дневник, Карнавал и Норвежка гора, това е четвъртата изложба на Нагледна+ в Асеновград. В периода 2009 – 2014 студиото разработва собствени проекти в областта на типографията, плаката и книгата, представяни на фестивали като Transmediale (Berlin), İsimsiz – 12. İstanbul Bienali, Sofia Contemporary, вкл. самостоятелни изложби и лекции на места като Гьоте-институт (София), Института за Съвременно София, Софийски арсенал – музей на модерното изкуство, I push your button (Zug), ECAV (Sierre).

Norvegion wood

December 14th, 2014

NW copy NW2
изложба 
15-31.12 2014 г. –

Асеновград
/с предварителна уговорка
на тел.: 0886 912 566/
Дневникът от Швейцария постави началото на серията от изложби наНагледна плюс в Асеновград. Сега представявяме колекция на илюстрации от България и Норвегия.
През 2009 с двама приятели посетих Норвегия. Едно необикновено изживяване в тази северна страна, която се оказа не толкова различна по природа от нашата. Едно от нещата, които се отпечатаха в съзнанието ми бе корицата на норвежката версия на „Танцувай, танцувай, танцувай“ от Харуки Мураками. Книга оставена на кухненската маса в дървената къща, където бяхме отседнали.
Прибирайки се обратно у дома, веднага се сдобих с „Норвежка гора“ от същия автор. Останах изненадан от факта, че книгата бе по-скоро свързана с едноименната песен на Бийтълс, от колкото с Норвегия. Все пак дали Мураками не е имал предвидгората, а в песента да се говори за дървото – на английски wood означава както гора, така и дърво (материал)? На български думата дърво се използва за материала и за растението. В настоящата колекция от графики и илюстрации, зрителят е оставен сам да осмисли загадката сгората и дървото. Очакваме ви!
— Райчо Станев, 15.12.2014, 
 
“I once had a girl, or should I say, she once had me… She showed me her room, isn‘t it good, norwegian wood? She asked me to stay and she told me to sit anywhere, So I looked around and I noticed there wasn‘t a chair. I sat on a rug, biding my time, drinking her wine We talked until two and then she said, „It‘s time for bed“ She told me she worked in the morning and started to laugh. I told her I didn‘t and crawled off to sleep in the bath

And when I awoke, I was alone, this bird had flown
So I lit a fire, isn‘t it good, norwegian wood.”
— Beatles, Norwegian Wood Lyrics

Нагледна пила

November 24th, 2013

Една нагледна пила в случай, че има госпожица дето си е счупила нокатя и плаче. Уменията ми се простират само до нагледната комуникация – двусмисленото пилене не е в моята компетенция. Затова ако все още подсмърча за разваления маникюр, да се вземе в ръце и да си го изпили самичка.

Светло Бъдеще в Годината на нашето недоволство

July 10th, 2013

Изложбата онагледява в завършен вид проектите “Светло бъдеще” и “Годината на нашето недоволство”. Началото им е поставено още през 2011 г. като серия от работилници, акции, презентации и прожекции на политическа тематика. Чрез тях ние от Нагледна споделихме нашите идеи и коментари за социалната ни действителност и променящата се градска среда. Също така предоставихме и платформa за мнения от публиката. Използвахме доказали се методи за пропаганда – политическа типография, плакат, кино, трикотаж и други стари техники за реклама, съчетани със съвременни способи, така че посланията да достигнат до най-много хора. В настоящата документална изложба може да проследите всички тези различни етапи.
Нагледна

САМСИ – бул. Черни връх 2, София
11.7. -18.8. 2013
откриване: 11.7., 18.30

Нагледен Трикотаж

November 26th, 2012


Преди година, работейки по проекта ReCover, бяхме писали, че това е “експеримент, който има за цел да прескочи обичайните медии, използвани за типография и илюстрация“. Нарекохме го крос-медия и освен обичайната изложба включихме дебат, интернет активност и документален филм, описващ работния процес по създаването на корици.

Тази пролет, започвайки работа по Светлото Бъдеще, съвсем несъзнателно започнахме да прескачаме от медия в медия. Официалният старт бе с Предприятие Реклама – уъркшоп за авторските шрифтове във външната реклама от времето на социализма. Преминахме през фестивала за съвременно изкуство Sofia Contemporary, показвайки възстановен надпис Светло Бъдеще в открито пространство (фасадата на НДК). Намесихме се и в печатна медия, публикувайки 12 стари лозунга, изписани с „неонов“ шрифт в 12 поредни броя на национален всекидневник. Присъствието в интернет отново беше широко застъпено, подготвяме и тематичен документален филм. Сега идва време да се включи и публиката, следяла развитието на проекта. Следващата стъпка е Нагледен Трикотаж – изложба с тениски и чанти в магазин Три Котаж, където част от лозунгите, публикувани във в-к 24 часа, могат да се намерят, изписани върху тениски. Така всеки може да си купи брандирана тениска или пазарска чанта с “неоновата” азбука, и да стане индивидуална част от големия проект Светло Бъдеще. И не на последно място, да вкара съвременното изкуство в практична употреба, защото то трябва да се намира там, където му е мястото, а именно – сред хората :)

Заповядайте в магазин Три Котаж на ул. Любен Каравелов 41 в София.

Календария 2013

November 14th, 2012

Какво ме накара да работя върху нещо, което съм правил с не особенно голямо желание в продължение на години? Как се роди и реализира идеята за Календара на Нагледна?

Вече над пет години живея щастливо и доволно. Вън съм от матрицата. Коледната истерия на рекламните агенции и корпорации минава тихомълком покрай мен.
Спомням си първата година, в която не правих календари до несвяст – истинско облекчение. Беше останал само споменът от ужаса на всеки дизайнер – да дойде краят на ноември, началото на декември и да получиш задание за календар: заглавна страница + още 12. Огромно лого на всяка, формат поне 50/70 см. Неписан закон – малко преди края на изминаващата година, институциите и корпоративните клиенти се “сещат” за този така важен рекламен материал. Който трябва да бъде измислен, предложен, стократно коригиран, одобрен и напечатан за по-малко от месец. Освен нас дизайнерите, и печатниците също обичат тези спешни проекти, понеже точно тогава графикът им е плътен поне до 5-и януари.
Аз самият бях много горд от факта, че четири поредни години не се занимавах с такива неща.
 Както се пее в песента на великата група Лабиринт от Кърджали, Вечно щастие няма. Така и на мен ми се усмихна късметът за първи път миналата година с календара на Гьоте-институт. За радост, немската машина действа безкомпромисно със сроковете, така че още в началото на ноември всичко влезе благополучно за печат. Резултатът бе завидно добър:

При този календар най-харесах факта (изискване на директора Барч), че целият се побираше в плик А4 и можеше лесно да се разпраща по пощата.

Тази година получих обаждане в края на септември със запитване за календар на “Регионален център за опазване на нематериалното
 културно наследство на страните от югоизточна Европа” („последният да затвори вратата”). Първоначално се зарадвах, че някой звъни още през септември с такава задача. Илюзиите бързо бяха попарени от факта, че ще имам пет работни дни за дизайн, редакция, корекция, и разбира се, печат. Опитът си каза “тежката” дума и за пет дни успях да свърша нещо, което съвсем не изглеждаше лошо, с оглед срока на изпълнение. Тук чисто тактически съкратих двуезичното изписване на дните от седмиците, което спестява доста време и корекции. Така или иначе този тип календари са повече визуални, отколкото функционални.

Read the rest of this entry »

Годината на нашето недоволство

November 10th, 2012

Годината на нашето недоволство

когато дизайнът генерира дебат

През 2011, работейки по проекта Моята улица в Хавана, попаднах в Casa de las Americas – Кубинската държавна културна организация. Голяма беше изненадата ми да видя изложбата “Liberta”, заемаща целия втори етаж. Невероятен начин за прескачане цензурата на държавния апарат и прилежащите институции, контролиращи свободата на словото. Абсолютно игнориране на печатните и електронни медии и директно поместване в сърцето на социалистическата пропаганда. Истинска ирония. Ето и една малка част от експозицията:

Като графичен дизайнер винаги съм се интересувал от връзката между текста и графиката, и как обработката им влияе на възприятията. В “Годината на нашето недоволство” маркирам 12 важни политически действия, генерирали вълна от обществено недоволство сред моите връстници. Започнах тази серия от плакати след последните събития, случили се на Орлов мост (София), във връзка с приетите корекции по Закона за горите и липсата на адекватно отразяване в нашите „свободни медии“. Тези локални проблеми са всъщност глобални, всяка една от разгледаните теми е актуална и навън. Използвам директния визуален език на пиктограмите, без текст. Гледайки ги събрани на едно място, се опитвам да ги игнорирам като група от самостоятелни недоволства и да ги изведа като организиран шум. Вярвам че този визуален метод за възприемане на политически заредени материали дава реален фокус на случилото се през последната година. Липсата на текст до графиките кара зрителите да си го представят, провокирайки дебат и създавайки по този начин една колективна памет за случващото се.
Read the rest of this entry »