(none) Fit to Print* – Част втора

June 9th, 2014

ReCover

Рак – една болест, за която винаги съм отбягвал разговорите. Първата корица, която правя е свързана именно с тази болест. Чета я на един дъх – 24-часово трескаво четене, след което изображението идва леко и естествено. Такъв е първият ми опит с издателската дейност и преводачите. Рей Клуун, „Отива една жена при лекаря“, Мария и Манол.

Следват още няколко бързи съвместни проекта и страстта ми към четене от детството е отново запалена. За първи път изпитвам истинско удоволствие да комбинирам работата с хобито. Човека, който ме въвлича в процеса прави точно това. В началото му се чудя как може да загуби час, за да запали абсолютно непознат по определена книгата. В един момент спирам да се чудя и се захващам със същото. То е заразно. Евгени удря едно рамо с документалния ReCover, заразата действа :) … и започва споделянето процеса.

С годините заглавията стават образователни за мен. Като един обикновен читател съм леко загубен в морето от книги. Установявам, че съм истински щастливец, защото литературата, която чета по ‘работа‘ е грижливо подбрана. Нещо много важно, което идва и с четенето – започвам да виждам книгите не само като интересен разказ. Те са и конструкция, послание, поука и много други неща, които те оставят. Художествената литература може да бъде и образователна. Книги като „Белият тигър“ и „Повратната точка“ са първите, които оказват благоприятен образователен ефект върху ми. „Соло“ и „Неохотният фундаменталист“ – заглавия, с които границата между реалност и фантазия е стопена. Четеш, рисуваш, опитваш се да прилагаш и в живота.

Дизайнът обаче има функция да подкрепя литературата, а не да излиза на преден план. Грешки в тази посока са нещо, без което не може, особено ако нямаш дългогодишен опит в тази сфера. Веднага се сещам за един такъв пример с неподходящ дизайн – „Мирис“. Прекрасна емигрантска история за живота от “Индийската поредица”, която облякох в неподходяща, прекалено красива опаковка, насочваща бъдещия читател в неправилната посока. Има и други подобни примери. Подобни грешки се правят и със сигурност ще продължат да се правят. Въпроса е това да не се превърне в практика. Най-лесният начин за възпирането на подобни грешки е много прост – разговор с хората работили по книгата. Това веднага дава търсения баланс. Публикуването на един труд е колективна дейност, която не бива да се пренебрегва, било то и заради поредния краен срок или голямото бързане в нашето лудо ежедневие и пропускане на екипните срещи.

За съжаление, границата между хоби и професия не е много ясна. Работиш за удоволствие или за да оцелееш. Всичко е въпрос на гледна точка, която обаче би следвало човек сам да избере. Четенето помага и тук. Ако все пак отговора все още не е открит може би е време за второ четене и помощ от приятел. За значението на повторното четене помогна препрочитането на книгата, която вече споменах в предния пост.

На едно приятелско семейство.

п.п. след правописните грешки идва време да спомена и за граматичните, отново се извинявам и подсещам, че съм дизайнер и правилното писане не е от най-силните ми страни ;)
–––————————-
* fit to print е опция, за която започнах да говоря в предния пост. Ако центъра на отпечатъка бъде изместен леко при принтиране по този начин може просто да изрежем бялото (непечатаемо) поле и така това неудобство да бъде избегнато. Ако обаче печаташ двустранно изрязването не ти върши работа, защото центъра на задната страна на листа е също изместен (обикновено в обратната посока) и разминаването между лице и гръб е видимо. Тогава се връщаш отново към стария, метод на ръчното подреждане с достатъчно място по краищата, така че да не се използва опцията fit to print. Трудоемко е, но върши работа и запазва центрирането върху листа.

(none) Fit to Print* – Част първа

June 7th, 2014

Goat-Milk, Trauma and Miracles

В една дъждовна вечер, се качвам в малка кола на път за село в северозападна България. На задната седалка стои човек, който ми подава торбичка с късметчета за здрасти. Пристигаме и влизаме в топла и уютна стая, пълна с пеещи хора, събрани около масата. Първото нещо, което забелязвам е един едър човек с къдрава коса и очила, пеещ страстно с басов глас. Пуша лула навън, аромата от тютюна дава повод за разговор за миризми с домакинята. Ракия, вкусна храна и още разговори. Това са първите ми впечатления от Бела речка и срещата ми хората, които правят фестивала там. Малко по-късно правя малка изложба свързана с буквите и тяхната функция. Използвам страници от старо дизайнерско списание, което съм открил в бараката на баща ми. Появява се един чех, документиращ фестивала, искащ да разкажа за това. За моя изненада, преводача не превежда почти нищо, а по скоро следи за емоциите ми и когато усети несигурност се включва, за да ме подкрепи. Монолог, който ме накара да се замисля над въпроса за личната история зад списанието.

Следват години работа там – различни проекти или просто сбирки – идват и си отиват. В началото на преден план излизаха личните истории и работата с тях. През годините историите отстъпиха място на хората. Нови приятелства, нови споделяния и нови съвместни работи. „Живели ли сме в тоталитаризма?“ (среща-разговор с хора от различни страни, но сходно минало), „Истории за 1968“ (пътуване с баща ми и Диана в Словакия), „Голямата екскурзия“ (гостуване на Мурат в Турция и разговор край огъня), „Моята улица, Кубински истории“(едно приключение). Възстановяването на камбаната и казана за ракия в селото, бе обаче нещото, което ни накара да заработим и заживеем, за малко по-дълго време заедно и истински да взаимодействаме с мястото и ни свърза с хората живеещи там.

С годините Фестивала се промени и порасна, но хората останаха. Именно тези хора и моята връзка с тях пресъздавам в тази версия на Trauma and Miracles. Все още продължаваме да поддържаме връзката по между си. Трябва само постоянство към свързващия огън, който взе да се смалява в цялото бързане и който не бива да угасва и трансформира в фейсбук приятелство. За теорията на файсбук приятелството съм много благодарен на една статия и на една книга :)
Ако всеки поддържа по малко общия огън и следи за него, той няма как да изгасне.

На Диана и Бабак, които се свързаха с цялото ми семейство.

–––————————–
* fit to print е опция на принтера, която събира изображението в печатаемото поле на хартията и така няма опасност да остане нещо неотпечатано, неудобното е че изображението винаги отива леко на една страна (обикновенно нагоре). Ако обаче печатния файл се предвиди така че да няма изображения по краищата, а всичко предварително се постави в печатаемото поле, тогава няма нужда от тази настройка и всичко се отпечатва на мястото си, центрирано.

п.п. моля не обръщайте внимание на правописните ми грешки, все пак съм дизайнер и правописа не е от най-силните ми страни

Чисто нова :)

December 18th, 2013

merry xmas and happy happy happy new year


www.nagledna.netwww.nagledna.tumblr.comwww.facebook.com/nagledna
www.twitter.com/naglednawww.instagram.com/naglednawww.youtube.com/nagledna
www.goodreads.com/naglednawww.behance.net/naglednawww.blog.nagledna.net

Никога не е късно да смениш посоката.

December 8th, 2013

Примери Нагледни

През 2007г., когато проекта Нагледна Агитация бе реализиран, една от целите му бе смесване на графичния дизайн със съвременното изкуство. Двете неща за мен винаги са вървели ръка за ръка – допълване и черпене на вдъхновение от едното, вливане в другото и обратно. Години по късно, когато дойде пика на финансовата криза и работата намаля, взех да използвам свободното време за повече изкуство. Това ми подейства добре и ме зареди с много свежи идеи. За съжаление само с кулутура човек трудно преживява, а с изкуство дори базово оцеляването не може да се постигне. Кризата си е криза и тя както Манол Пейков казва е “криза и на идеалите, криза на стойностите”[1]. Нещата в това положение вървят трудно и трябва промяна, за да се “постигне ново ниво на баланс”[2].


В ума ми изниква един детски спомен, по времето когато бях част от детска вокална група “Дъга”[3]. Художествената ръководителка, Снежана Полихронова, отговаряше не само за репетициите и концертите, тя също следеше и за успеха на всеки един от нас в училище. Закъсваше ли някой с оценките винаги следваше мъмрене, a ако нямаше променя следваха и по-сериозни мерки. От изключване не бяха застраховани дори и най-добрите солисти. Пеенето си е пеене, но училището бе преди всичко. Едното не трябваше да пречи на другото. За съжаление времето на началното училище отдавна отмина и дори ако г-жа Полихронова се появи отново, размахвайки заплашително пръст, това надали ще помогне.

Време е всеки сам да промени посоката. Това в никакъв случай не значи, че изкуството е зарязано – “полукултура и полунапиване”[4] винаги ще има, само че в друго съотношение. Както един мъдър приятел каза “ако не е архитектурата сигурно бих загубил почва под краката си”, аз ще се добавя “с дизайн и илюстрация под мишница балансирам най-добре”.
Тъй че напред :)

П.С. надявам се да ми бъде простено за правописните грешки – запетаи, пълни членове и други там подробни, смущаващи гладкото четене на този текст. Като всеки уважаващ себе си дизайнер не мога без тях ;)
––––––––––––––––––
[1] интервюто на Манол Пейков в проекта “Годината на нашето недоволство”
[2] пак там
[3] ДВГ Дъга е една от най-успешните детски музикални формации през 80-те години в България
[4] из творчеството на Андрей Германов

Когато видеото предизвиква дебат

June 19th, 2013

Годината на нашето недоволство
[когато видеото предизвиква дебат]
12 човека, 12 метафори, 12 коментара, 12 видео интервюта
след политическата типография идва и разговорът
the fridge & хаспел
бул.Мадрид 8, София
22.6. 2013, 20.00ч.

Политическа типография

June 17th, 2013

Честит Великден

May 5th, 2013


———
www.easter.nagledna.net

NOVUM

April 29th, 2013

След Нагледните корици на Lovely Book Covers и Caustic Cover Critic, брандинга на Слънце Луна в Chois Gallery, идва време и за плакатите от Светлото Бъдеще и Годината на нашето недоволство в Novum World of Graphic Design

ПДФ с пълната статия

NOVUM World of Graphic Design is a monthly magazine featuring the best in contemporary graphic design, illustration, photo design, the new media, corporate design, advertising and typography. novum also spotlights new talents and the latest trends. It presents a balanced mix of visions for the future and state-of-the-artdesign – to inspire all creatives in the world of international graphic design and advertising.

картички-картички-картички

December 19th, 2012

Една малка празнична колекция от картички направени през последните години

www.xmas.nagledna.net/2012

Read the rest of this entry »

Календария 2013

November 14th, 2012

Какво ме накара да работя върху нещо, което съм правил с не особенно голямо желание в продължение на години? Как се роди и реализира идеята за Календара на Нагледна?

Вече над пет години живея щастливо и доволно. Вън съм от матрицата. Коледната истерия на рекламните агенции и корпорации минава тихомълком покрай мен.
Спомням си първата година, в която не правих календари до несвяст – истинско облекчение. Беше останал само споменът от ужаса на всеки дизайнер – да дойде краят на ноември, началото на декември и да получиш задание за календар: заглавна страница + още 12. Огромно лого на всяка, формат поне 50/70 см. Неписан закон – малко преди края на изминаващата година, институциите и корпоративните клиенти се “сещат” за този така важен рекламен материал. Който трябва да бъде измислен, предложен, стократно коригиран, одобрен и напечатан за по-малко от месец. Освен нас дизайнерите, и печатниците също обичат тези спешни проекти, понеже точно тогава графикът им е плътен поне до 5-и януари.
Аз самият бях много горд от факта, че четири поредни години не се занимавах с такива неща.
 Както се пее в песента на великата група Лабиринт от Кърджали, Вечно щастие няма. Така и на мен ми се усмихна късметът за първи път миналата година с календара на Гьоте-институт. За радост, немската машина действа безкомпромисно със сроковете, така че още в началото на ноември всичко влезе благополучно за печат. Резултатът бе завидно добър:

При този календар най-харесах факта (изискване на директора Барч), че целият се побираше в плик А4 и можеше лесно да се разпраща по пощата.

Тази година получих обаждане в края на септември със запитване за календар на “Регионален център за опазване на нематериалното
 културно наследство на страните от югоизточна Европа” („последният да затвори вратата”). Първоначално се зарадвах, че някой звъни още през септември с такава задача. Илюзиите бързо бяха попарени от факта, че ще имам пет работни дни за дизайн, редакция, корекция, и разбира се, печат. Опитът си каза “тежката” дума и за пет дни успях да свърша нещо, което съвсем не изглеждаше лошо, с оглед срока на изпълнение. Тук чисто тактически съкратих двуезичното изписване на дните от седмиците, което спестява доста време и корекции. Така или иначе този тип календари са повече визуални, отколкото функционални.

Read the rest of this entry »