A Ballad for the Old Sailor

January 16th, 2018

Having started off in the afternoon, I would arrive in Thessaloniki late in the evening. I am all alone in the carriage and the train is on schedule. I am clinging to the Sea Wolf and my earphones. I am reading a little, just enough to keep enjoying it.

When I was seventeen, I couldn’t stop reading that author’s short stories about the North. Indians, blizzards, gold, dogs and a woman. Again and again. While we had English classes we spoke of music and those short stories. The teacher had been up north, once. She never said anything, but enjoyed listening. We used to go out once a week, just the two of us, and have long strolls in the cold. Then we would have a warm drink and again speak of winter.

It is already dark and I have arrived. Having wasted some time at the railway station, I manage to quickly find the hotel. The next morning I get up and go out for a walk. I want to go to the docks and breathe some sea air. Then I climb inside the tower. It reminds me of another one up north. The view is nice. Then I find the museum. A man, his hair uncombed, appears. It’s closed. All right, let’s have coffee first, enough of art. He takes me to the coffee shop. They don’t want to charge me and invite me to the staff table. We speak of Boyce who is staring at me from a poster on the fridge. Then I speak to them about Timm Ulrichs. Then they unlock the door and take me through the exhibition halls and tell me how the place had developed during the years. I finally reach the constructivists’ hall and ask to be left by myself, so I can have a look around. The building on the inside, the view, the pictures and the people. I stand still and keep watching. Suddenly everything freezes and melts into one single element. I say thank you and start walking back to the city centre.

We gather in a small basement café. They are all Greek. I only know some of them, those from Athens. I take a look at one of the women. Almost forty, an old-timer. I went to the Munger conference once, but attended none of the lectures. She treats me to a cigarette. We are smoking and keeping silent, thinking. My uncle used to organise translations of forbidden books back in the sixties in Varna. He would ask a sailor to deliver them. They used to arrive from a northern town called Val-Morin. There used to be several translators who would also make copies and distribute the books.

Then they invite us upstairs. Again, I don’t get charged. They let me sit in front. A lady in black comes out and does a little dance. She is the boss. I get invited over to her. I take the pratayhara colour graphic out of my bag and I give it to the lady. Thank you.

Then I’m in the street, I see a bar and I get in. I order a beer. What do you do. I make short videos with music and in the afternoon I draw. Sometimes I write. He pours me a tiny glass of tsipouro. Our waiter writes. He asks her to come and introduce herself. Then I get to listen to the music. My granddad’s granddad was from here. I understand. Cheers. I give her the email address of a friend who is the editor of a northern magazine. Then I go. I get to sleep immediately. I wake up. There are two girls in my room. I manage to get to the station on time. In the train I finish the book. I am glad that I had not read it before. I have a couple of hours to spend in Sofia, so I meet a friend and tell him about my trip. He gets my point. Quietly and with satisfaction, I let myself go with the daily grind.


December 2nd, 2017

conscientiously and unconsciously
An exhibition with illustrations from Bulgaria, Czech Republic, England, Germany, Norway and Switzerland. Participants: Albena Kovacheva, Lambriana Foreva, Maria Nedelcheva, Alzbeta Zemanova, Simon Walker, Lisa Röper, Sofie Klemetzen, Corinna Mattner & Raycho Stanev and Radoslav Stanev.

Trakia 7, Asenovgrad

‘The object grows beyond its appearance through our knowledge of its inner being, through the knowledge that the thing is more than its outward aspect suggests.’ – Paul Klee

What is the preparation for diving? How to overcome fear and develop a diving intuition? What is the communication structure and how we connect to each other in the water environment? Can the inner world predestine the diving yearning? How to reach the balance between the consciousness and unconsciousness under the water?

This is another carefully planned Nagledna+ exhibition which will help to answer the many questions that lively adults ask. Clear form and superb colour illustrations without words are used to give interesting and accurate information about the diving into the unknown.

The exhibition will be followed by a friends meeting, talk&drink is not obligatory.

enjoy our swiss soirée

September 12th, 2017

Days of Switzerland in Sofia:
Switzerland: Nature and Innovation
Exhibition to Be Staged for First Time in Bulgaria

Sofia – The “Switzerland: Nature and Innovation” exhibition is to be present for the first time before Bulgarian audience. Its 60 photos are described by the organiser as “a penetrating look of Switzerland”. The event will be unveiled on Monday by Swiss Ambassador in Sofia Denis Knobel and Sofia Mayor Yordanka Fandakova. It is organised by Swiss Embassy here and the Bulgarian-Swiss Chamber of Comers. The exhibition takes place within the Days of Switzerland in Sofia (September 8-15) which are also organised for the first time.

The exhibition will also present the Bulgarian-Swiss Corporation Programme and the Helvetia Cube art installation. Tasting the Bulgarian farm food will take place at Hilton Hotel.

These events and the Days of Switzerland in general present the country outside the trivial cliches and familiar images and reveal a less familiar dimension of the current bilateral relation and the Bulgarian-Swiss cooperation, the organizers said.

Read the rest of this entry »

Morning thoughts

May 9th, 2017

Read the rest of this entry »

Нещо за четене

March 7th, 2017



March 18th, 2016

Визуална идентичност на холистичен център за здраве.


Асеновград – хора и събития (2014)

May 29th, 2015

Фотографии: Александра Тръмбева
Музика: Бетовен
Multimedia&Artwork Райчо Станев

с подкрепата на община Асеновград


November 10th, 2014

(none) Fit to Print* – Част четвърта

June 18th, 2014


Един уъркшоп на Icecreamdesign през юни 2009 ме впечетлява от подхода на преподаване. Тих и лек начин, по който се предават знания. Всеки представя по един свой продукт. В началото изглежда като игра, в която се иска просто „малка промяна“ на всеки от представените проекти. Промяна, съобразена според нови зададени условия/ограничения, с помоща на които всеки преработва отново своята работа. Разполага се с няколко дни, в които трябва да стане трансформацията. Лесно на пръв поглед, но всъщност не чак толкова. Оказва се, че Icecreamdesign са проучили добре работите и посредством зададените ограниченията карат всеки сам да намери грешките си. Грешки, които всеки би могъл да ти каже, но казани директно обикновено няма голям ефект. Какво става обаче ако ги намериш сам – нещо много лесно, започва да ги разбираш. Изключително важно нещо ако искаш да промениш работата си. Разбираш ги и някак си е по-лесно да ги преодолееш, когато сам си ги разбрал, промяната става, по градивен начин.


Започвам да прилагам наученото от занятието, като така успешно не само подобрявам вече започнати неща, но рефлектира и върху бъдещи проекти. С времето обаче наученото започва да избледнява и остава само спомена от него. Избледняват, но не съвсем, подсетки се появяват от време на време и съм много благодарен за това. Подседки, които да ме накарат да се замисля над това как всъщност нещата не трябва да се правят ей така между другото, не бива да се говори ей така, както и че приятелите не са просто ей така приятели. Подседки, върнали ме отново към ученето и за това как сами да откриваме грешките си, не само пред компютъра, а в реалната комуникация, екипната работа. Къде са какви са, кои са ограниченията и как биха могли те да помогнат, за да бъде тази комуникация подобрена. Въпрос на време е да се изведат тези неща и веднъж намерени започва и задачата по тяхното подобряване.

По време на Icecreamdesign занятието успях да трансформирам продукта си успешно, което даде ход на цял куп нови проекти в тази посока. Смятам, че и сега ще успея да се справя с ограниченията, да ги намери като стимул, за подобрение и развитие. Така че напред :)

На Анди и Вили, които ме запознаха с Дима и Хенк.

п.п. грешки (правописни или граматични) се правят, това обаче не бива да е бариера пред споделянето, защото ако него го няма то поправката е малко вероятна ;)
* fit to print е опция само за принтери, ако печатате достатъчно голяма брой копия може просто да отидете в печатница и да дадете файловете, без да се притеснявате за изместване, разпределение по страници и др. там подобни. Оставяте се в ръцете на специалиста и не го мислите. Важно е обаче да си имате идея и за работа с принтера, защото не се знае – все някога може да ви дотрябва да пуснете едно копие на принтера в къщи.

(none) Fit to Print* – Част трета

June 11th, 2014

Future in the Past

Едно от хубавите неща през соца бе, че всеки разбираше от няколко неща и широките специалисти бяха повече от тесните. Въпроса обаче е дали това ставаше от широк интерес или просто от практичност и икономия. В крайна сметка положителното е че човек отваря своя кръгозор и започва да вижда по-надалече.

Винаги съм смятал, че да разбираш малко от областта на човека, с който работиш, е в обща полза. Спестява доста главоболия и време, допълвате се. За това обаче се изисква и отвореност от отсрещната страна. Трябва ти позволение, за да влезнеш в чуждата работа. Без доверие това допускане няма как да стане. Доверие, защото този въпрос е много деликатен – границата между допускане и намеса е много фина. Човек трябва много да внимава.

През годините съм имал късмета да работя с различни специалисти, които са ме допуснали в тяхната работа, оставили са ме да се образовам и допълня. Моят блог е резулатат от един малък пост, с който един приятел ме допусна в блог-културата. Следват много подобни примери: Радко с архитектурата, Евгени с киното, Манол с книгите, Нева с пътеписите, Борис с непознатото, Жоро с плакатите, Киро с типографията и още много подобни примери.

Ако обаче човек изгуби границата и се залута в професията, която не е негова става опасно. Не можеш просто така да заместиш човека. Не и ако искаш нещата да се свършат както трябва. Ако е въпрос на оцеляване и сетивата ти са замазани, тогава лесно се объркваш, даже вече не си сигурен в теб ли е грешката или в човека, с който работиш. Работа обаче си е работа и не бива да застава между хората. Сбърка ли се, поправката е трудна, но не и невъзможна. В тези ситуация помощ от приятел е винаги полезна, отрезвяваща и работи. Помоща се приема под всякаква форма, трябва само внимателно да се оглеждаш за нея, тя може да се появи дори и като книга или просто разговор.

На всички от екипа.

п.п. правописните и грамитичните грешки могат да видоизменят значението на даден текст, но много често смисъла се хваща. Грешките с времената е нещо, което обърква по-дълбоко читателя. Макар и дизайнер винаги се старая да следя за времената, въпреки че понякога се случва и там да бъркам :)

*ако fit to print теориите ви объркват винаги може да се обърнете към специалист предпечат, който да ви подготви файла и да го пусне на принтера. Условието в този слуачай е, че или трябва да събереш повече количество работа, за да има основателна причина да се обърнеш към специалиста или той да ти е приятел.