-Как предпочиташ да фигурира името ти в издателското каре на една книга? Като художник? Като оформител? Като автор на дизайн? Като автор на корица? И защо? Каква концепция за направата на едно издание аргументира този избор?
-Обикновено използвам „оформител”. За мен работата по оформянето на една книга има функцията да събере илюстрация и типография – и да ги свърже със съдържанието. Именно връзката със съдържанието е водеща за мен. След нея всичко е въпрос на техника и стил.Ако обърнем поглед назад в специализираните издания от 80-те години, можем да видим различни формулировки на оформителската дейност. Там се говори за “Архитектура на вестника” (Димитър Георгиев, издателство „Наука и изкуство”, 1982) и “Техническо редактиране на книгата” (Текла Малинковска и Людвик Сита, Държавно издателство „Техника”, 1986). В наши дни сме свидетели на визуално безобразие на книжния пазар. Това се дължи, от една страна, на масовото навлизане на компютрите през 90-те. “Компютърен дизайн” (разбирай не дизайн на компютри, а дизайн, направен с помощта на компютър)… От друга страна, имаме цяло едно поколение професионалисти, което е загубено поради неумението си да борави с компютърната техника. Именно дупката, очертана от “изгубеното” поколение, прераства в пропаст между художествената и издателската дейност. Повечето издателства имат на щат т.нар. компютърни дизайнери, които задоволяват напълно техните изисквания. Това е разбираемо, когато няма култура и изискванията са занижени. Тук идва ролята на образователните институции, които би трябвало да възпитават тази култура. Резултатът, обаче, е видим. Read the rest of this entry »
NOVUM World of Graphic Design is a monthly magazine featuring the best in contemporary graphic design, illustration, photo design, the new media, corporate design, advertising and typography. novum also spotlights new talents and the latest trends. It presents a balanced mix of visions for the future and state-of-the-artdesign – to inspire all creatives in the world of international graphic design and advertising.
Захващайки се с оформление на корици преди малко повече от три години нямах ни най-малка представа в какво се замесвам. Първата ми неофициална корица за Жанет 45 бе „Как се прави камбана“ – съвместната работа с Диана Иванова по проекта Камбаната на Бела речка. Хубав маркер за мен да работя в тази посока бе фактът, че от списанието GALLERY the world‘s best graphic веднага проявиха интерес да публикуват книгата при тях. Последва „Отива една жена при лекаря“, която отприщи в мен позакърнялата ми любов към четенето. След това бе тежката работа с “Малките книги” на Боян Бенев, които ми дадоха страхотен тренинг с „кратката илюстрация“*. Именно тук стана преобръщането и задаването на посока в моя стил на работа. “Белият тигър” ме поведе към „моята“ стилистика както в типографско-илюстративно, така и в цветово отношение. Започнах да се интересувам как изглеждат книгите в различните страни, където излизат. Тук е мястото да отбележа колко бе важна селекцията на автори, която Манол Пейков (Жанет 45) прави, а именно основно съвременна западна литература. Селекция не само умело подбрана, но и отделно разграфена и разпределена между няколкото дизайнери, с които той работи. Когато чета книга, която ми допада, работата се превръща в хоби. Истинско щастие е да чета още неиздадена (в повечето случаи дори нередактирана) книга. Да дискутирам идеята й с преводача, редактора, дори със самите автори. Издателят пък влиза в ролята на куратор, селектиращ правилните книги за правилните оформители.
Превръщайки работата в удоволствие, успях да изведа кориците на едно прилично ниво, така че те да станат разпознаваеми и харесвани навън. Пример за това са публикуването на селектирани корици на места като Caustic Cover Critic и (More) Lovely Book Covers** или желанието на Рауи Хадж за съвместна работа по последния му роман (вж. проекта Карнавал). В същото време филмът на Евгени Богданов (ReCover) бе хубав повод да споделя работата си с хора, които са ме вдъхновявали. Така започна и приятелската кореспонденция с Bjorn Lie (Nobrow), David Pearson (Penguin), Chris Silas Nea (CSN) и още няколко имена от сферата на книгооформлението.
Но след тези малко помпозни думи да се върнем обратно към действителността. Какво се случва у нас? Къде е страната ни в оформителско отношение? Тук вдъхновяващи хора, творящи в момента, също не липсват. Винаги съм се възхищавал на работите на Ина Бъчварова, харесвам и нещата на Яна Левиева, Светлана Мирчева се появява, за жалост рядко, с разпознаваем стил и силна естетика. Със сигурност ще пропусна някого ако тръгна да изброявам хората, които вършат качествени неща. Това като цяло са малки оазиси сред безумната визуална салата, която издателствата ни предлагат. Вариантите могат да се обобщят в няколко категории:
• ти си „Компютърен дизайнер“***, владеещ адоби пакета, и приравняваш корицата с етикета за лютеница
• започваш да работиш на конвейер – хем става лесно и не се губи време, хем може да се каже, че работиш нещо престижно в очите на академиците
• правиш книги, защото ти е интересно и приятно с хората, които са твои съмишленици
При добри обстоятелства последната категория може да отприщи и едно по-цялостно представяне на продукта. Подходяща презентация със споделяне на идеите, публикации, дори изложби – това е малка част от добавената стойност, която може да додаде на книгата. В този дух е и продължението на ReCover, с една подбрана селекция от плакати, оформени скици и илюстрации от корици – така и хората, държащи на добре оформената книга, могат директно да подкрепят тази добавена стойност и оформителска линия в нашето книгоиздаване.
Заповядайте в LE PETIT SALON на изложбата „ReCover – продължението”. Откриването ще се състои на 2 декември (неделя) от 16.00 часа, като може да я посетите до 16 декември, да откупите и отнесете със себе си постпродукция – плакат или графика от любимо оформена книга.
____________________
*илюстративната версия на краткия разказ :)
**едни от най-четените онлайн медии за оформители на книги навън
***разбирай графичен оформител, а не дизайнер на компютри
Преди година, работейки по проекта ReCover, бяхме писали, че това е “експеримент, който има за цел да прескочи обичайните медии, използвани за типография и илюстрация“. Нарекохме го крос-медия и освен обичайната изложба включихме дебат, интернет активност и документален филм, описващ работния процес по създаването на корици.
Тази пролет, започвайки работа по Светлото Бъдеще, съвсем несъзнателно започнахме да прескачаме от медия в медия. Официалният старт бе с Предприятие Реклама – уъркшоп за авторските шрифтове във външната реклама от времето на социализма. Преминахме през фестивала за съвременно изкуство Sofia Contemporary, показвайки възстановен надпис Светло Бъдеще в открито пространство (фасадата на НДК). Намесихме се и в печатна медия, публикувайки 12 стари лозунга, изписани с „неонов“ шрифт в 12 поредни броя на национален всекидневник. Присъствието в интернет отново беше широко застъпено, подготвяме и тематичен документален филм. Сега идва време да се включи и публиката, следяла развитието на проекта. Следващата стъпка е Нагледен Трикотаж – изложба с тениски и чанти в магазин Три Котаж, където част от лозунгите, публикувани във в-к 24 часа, могат да се намерят, изписани върху тениски. Така всеки може да си купи брандирана тениска или пазарска чанта с “неоновата” азбука, и да стане индивидуална част от големия проект Светло Бъдеще. И не на последно място, да вкара съвременното изкуство в практична употреба, защото то трябва да се намира там, където му е мястото, а именно – сред хората :)
Какво ме накара да работя върху нещо, което съм правил с не особенно голямо желание в продължение на години? Как се роди и реализира идеята за Календара на Нагледна?
Вече над пет години живея щастливо и доволно. Вън съм от матрицата. Коледната истерия на рекламните агенции и корпорации минава тихомълком покрай мен.
Спомням си първата година, в която не правих календари до несвяст – истинско облекчение. Беше останал само споменът от ужаса на всеки дизайнер – да дойде краят на ноември, началото на декември и да получиш задание за календар: заглавна страница + още 12. Огромно лого на всяка, формат поне 50/70 см. Неписан закон – малко преди края на изминаващата година, институциите и корпоративните клиенти се “сещат” за този така важен рекламен материал. Който трябва да бъде измислен, предложен, стократно коригиран, одобрен и напечатан за по-малко от месец. Освен нас дизайнерите, и печатниците също обичат тези спешни проекти, понеже точно тогава графикът им е плътен поне до 5-и януари.
Аз самият бях много горд от факта, че четири поредни години не се занимавах с такива неща. Както се пее в песента на великата група Лабиринт от Кърджали, Вечно щастие няма. Така и на мен ми се усмихна късметът за първи път миналата година с календара на Гьоте-институт. За радост, немската машина действа безкомпромисно със сроковете, така че още в началото на ноември всичко влезе благополучно за печат. Резултатът бе завидно добър:
При този календар най-харесах факта (изискване на директора Барч), че целият се побираше в плик А4 и можеше лесно да се разпраща по пощата.
Тази година получих обаждане в края на септември със запитване за календар на “Регионален център за опазване на нематериалното културно наследство на страните от югоизточна Европа” („последният да затвори вратата”). Първоначално се зарадвах, че някой звъни още през септември с такава задача. Илюзиите бързо бяха попарени от факта, че ще имам пет работни дни за дизайн, редакция, корекция, и разбира се, печат. Опитът си каза “тежката” дума и за пет дни успях да свърша нещо, което съвсем не изглеждаше лошо, с оглед срока на изпълнение. Тук чисто тактически съкратих двуезичното изписване на дните от седмиците, което спестява доста време и корекции. Така или иначе този тип календари са повече визуални, отколкото функционални.
През 2011, работейки по проекта Моята улица в Хавана, попаднах в Casa de las Americas – Кубинската държавна културна организация. Голяма беше изненадата ми да видя изложбата “Liberta”, заемаща целия втори етаж. Невероятен начин за прескачане цензурата на държавния апарат и прилежащите институции, контролиращи свободата на словото. Абсолютно игнориране на печатните и електронни медии и директно поместване в сърцето на социалистическата пропаганда. Истинска ирония. Ето и една малка част от експозицията:
Като графичен дизайнер винаги съм се интересувал от връзката между текста и графиката, и как обработката им влияе на възприятията. В “Годината на нашето недоволство” маркирам 12 важни политически действия, генерирали вълна от обществено недоволство сред моите връстници. Започнах тази серия от плакати след последните събития, случили се на Орлов мост (София), във връзка с приетите корекции по Закона за горите и липсата на адекватно отразяване в нашите „свободни медии“. Тези локални проблеми са всъщност глобални, всяка една от разгледаните теми е актуална и навън. Използвам директния визуален език на пиктограмите, без текст. Гледайки ги събрани на едно място, се опитвам да ги игнорирам като група от самостоятелни недоволства и да ги изведа като организиран шум. Вярвам че този визуален метод за възприемане на политически заредени материали дава реален фокус на случилото се през последната година. Липсата на текст до графиките кара зрителите да си го представят, провокирайки дебат и създавайки по този начин една колективна памет за случващото се. Read the rest of this entry »
Само месец преди дългоочаквания Край на света, две от най-използваните думи в световен мащаб са like и share (с българските им еквиваленти лайквам и шервам). В геометрична прогресия се увеличава броят на хората, всекидневно харесващи и споделящи – лични статуси, новини, събития. Думи, музика, картинки. Малки и големи неща, които идват, докосват ни и си отиват. Естествена потребност от споделяне ли е това – да присядаме с другите край огъня, на седянка пред къщата, в кръчмата около шишето ракия? Да препредаваме и дооформяме историите и творчеството по свой начин, да бъдем част от цялото? Завръщане към Началото, към общото?
В същото това време медийната среда е все по-наситена с кампании в защита на авторството и за забрана на споделянето. Творецът трябва да получава адекватно заплащане за изработеното, да. Но къде е границата, прекалените забрани не затварят ли Автора в клетка, недосегаем, далеч от хората? Не става ли изкуството твърде изкуствено? А можем ли с прекомерното споделяне да убием и изгубим Автора? Кое е честно?
проект на Нагледна (Райчо Станев, Радомир Данков, Евгени Богданов) www.svetlo.nagledna.net – страница на проекта
Израснах в очакване на светлото комунистическо бъдеще, което щеше да реши всичките ни проблеми. Оставаше просто една малка крачка. Още 10-на години и преминаваме от социализма в светлия комунизъм. Спомням си деня, в който споделих на майка ми новината, съобщена ми в Часа на класния ръководител. Какво разочарование да разбера, че на нея (майка ми) са й били обещали същото само че 30 години по-рано… и вече отдавна е трябвало да сме в това Светло бъдеще. Аз съм от поколението с детство в социализма, но съзряло в прехода. Повечето от клишираните лозунги са като част от детските ми игри.
Над 20 години след 1989 рекламните слогани си прокарват път с помощта на сантименталната ретро носталгия и така партийната реклама достига все по-лесно целта си.
Намирам за невероятно колко много хора очакват да чуят същите празни призиви и обещания и Светлото бъдеще отново е ключова фраза в днешните речи.
Райчо Станев Read the rest of this entry »
