Presentation & Critical Debate with Raycho Stanev

Нежна и изящна, “Токио: Отменен” е втората книга на Рана Дасгупта, която илюстрирам, след “Соло”. 13 невероятно красиво описани истории с тънки нишки, прокарващи връзката по между им. 13 души, блокирани на пусто летище в очакване на полета си до Токио, убиват времето, разказвайки истории. Многобройните преводи дават възможност да надникна през английска, американски, италиански, френски и немския поглед за корици.

Немската ме грабва още от пръв поглед, най-концептуална и точна – тъмносиня нощ, самолет звезди, сложна плетеница от линии помежду им. И аз виждам нещо подобно, намирам го перфектно описано в едно кратко изречение на края на книгата. Японец, който всъщност и разпалва останалите по споделяне на истории, завършва с:

Приятели, време е да се сбогуваме. (Същият японец, дрехите му попригладени и изопнати за новия ден, изглежда някак по-дребен и бюрократичен от преди.) Едва ли ще се видим пак. Не пътувам много, в крайна сметка, за мен това наистина е рядкост, пък и, да ви призная, не съм много общителен. Не че не обичам хората, но се чувствам доста по-спокоен в чужда компания, след като съм прекарал известно време с тях и се познаваме. Пет, десет години. Трудно завързвам нови приятелства! Както и да е, казвам ви всичко това, защото не искам да обидя някого, просто съм си такъв, а сега ми се струва, че е време да вървя. Качвайте се на самолета и дано успеете да поспите, преди да се впуснете в новия ден. Да, още с пристигането тръгвам към офиса! Мир няма за нечестивите… Но искам също така да ви благодаря за историите. Ще ви запомня всичките – по разказаното от вас. Толкова много истории. Напомня ми за листата, които токийската община измита всяка есен от улиците на града!

Говоря хаотично… Радвам се, че успях да запомня няколко от разказите. Истина ви казвам, жена ми ще ги чуе всичките. Пък дори да ми отнеме още цяла нощ, докато й ги предам! Спомням си онзи мъж, дето почина в Париж… Както и да е, времето лети. Сбогом на всички.

И с тези думи той вдигна куфарчето си, обърна им гръб и отиде да се нареди на опашката пред Изход 5.

И така, имаме всичко – самолет, летище (таблото с надписа), листата, възприемайки ги веднъж поотделно (лист по лист) и втори път – като едно цяло (шума – хомогенна смес, заливаща улиците през есента).

Започнах да чета книгата в самото начало на лятото, мисля че това е идеалното време за подобно четиво – леко, остроумно и забавно. След тежката артилерия на “Отива една жена при лекаря” и “Без нея”, това направо е един истински хумористичен шедьовър на Клуун. Тук виждаме как той умее да ни забавлява и с обичайните забавни ситуации, без да използва типичния черен хумор от предишните две издания.

И така третата книга от т.н. клуунска минипоредица изглеждаше като да дойде носейки се по течението на останалите две по добре отработената вече схема – заглавие, илюстрация и снимка. Само че тук вече се замислих над това колко важна е типографията за една корица и как тя е поне 90% от нея и това как не мога да използвам същия тежък блоков шрифт от предишните две поредици ако искам да изкарам характера на книгата. Искаше ми се да отделя не просто с цвят лекотата и забавата на тази книга и в същото време да си остане част от поредицата. Оказа се не чак толкова непосилна задача – върнах се към първообраза “Отива една жена при лекаря” и го облях със сперма, една от най-често използваните и ключови думи от книгата.

www.xmas.nagledna.net

follow the link to see the LOMOSCOPE :)

LOMOSCOPE was made by NAGLEDNA.The name is based on two words: “lomography” comes from the camera I am using for the pictures and “scopos” [from Ancient Greek] means watcher. So a LOMOSCOPE is a “lomography watcher”.
Merry Xmas, Happy New Year and Best Wishes from NAGLEDNA!

Изключителните” увлекателно четиво с малко странни, но находчиви теории на чудака Малкълм Гладуел. Помня как преди две години получих за рождения си ден “Повратната точка” от същия автор – първия ми сблъсък с подобен род четиво (едновременно популярна наука, поп-икономика, self-help и забавление според Entertainment Weekly), не бях особено ентусиазиран в началото. Не ми хареса постоянното повтаряне на основните факти, но някак си неусетно започнах да навлизам в теориите описани там, да пресмятам, отбелязвам и разбира се да се опитвам да ги прилагам. Същото бе и с “Изключителните”, където отново в началото не бях много убеден дали това е “моята” книги, имайки в предвид, че съм роден почти в самият край на годината – малко трудно преглътнах повтарянето как родените в началото на годината са много по облагодетелствани (па било то и само за хокеистите). За радост това бе само в началото, след което последваха и останалите теории, където и намерих и най-силно открояващата се – за ориза и математиците.

Именно историята за ориза се оказа “повратната точка” за мен в книгата – ако мога да направя едно степенуване (напълно субективно и пречупено през моя поглед):
1. Теорията за родените в края на годината и как те чисто възрастово са “губещите” – добра е, но за мен си остава само “теория”.
2. Азиатците и техните правила за разговор в “йерархия” и управлението на самолет – също интересна теория при това вече не звучи само “теоритично”
3. Правилото за 10 000-те часа – абсолютно “за” това твърдение, но то всъшност не е нищо ново под слънцето
4. Сложното отглеждане на ориз и постиженията в математиката, като наследство – завладяваща и според мен абсолютно вярна хипотеза, която ме грабна от първия ред (тук трябва да призная и слабостта си към математиката – все пак съм с инженерно образование) .

Ето тук и малко повече за тези теории от самият Гладуел.

Интересното бе че за първи път подготвях две корици абсолютно едновременно, добър подход говорейки за поредица – лесно забележима и индивидуална визия.

Ето и малко повече за книгата:
Запитвали ли сте се защо някои хора са постигнали забележителен успех, докато други – също толкова способни – не са успели? Има ли някаква тайна зад невероятния успех на Бийтълс, Бил Гейтс и бизнесмените, родени през 
30-те, за разлика от родените през 40-те години на ХХ век? 
Тази книга се опитва да отговори на подобни въпроси, използвайки социологически, културно-исторически и поколенчески анализи, и не на последно място прост и ясен език.

Малкълм Гладуел задава въпроса: кое прави свръхуспешните хора различни? Отговорът е, че ние прекалено се фокусираме върху това как изглеждат успешните хора, и почти никак на това откъде са тръгнали: каква е тяхната култура, от какво семейство са, какво поколение, а също при какви условия са отраснали. Гладуел, който вече ни предизвика да осмислим заразния потенциал на идеите, принципа на действие на социалните епидемии и силата на интуитивните реакции, сега с книгата си “Изключителните” задава поредния провокативен въпрос: защо някои хора успяват? Защо едни водят продуктивен живот за пример, докато други никога не съумяват да разгърнат потенциала си?”

Представяне:
25 ноември 2010, (четвъртък), 19.00 ч.
Onda Coffee Break
София, бул. Цар Освободител 8А
(срещу Руската Църква)

23rd October (Saturday)
The Critical Debate and launch
3:00PM- 4:30PM | FREE
HANBURY HALL | 22A HANBURY STREET | E1 6QR | LONDON

To mark the opening of the installation at THIS IS NOT A GATEWAY FESTIVAL, Raycho Stanev, Sandra Hall (Friction Arts) and Rouzie Hassanova host a critical debate on race, nationality and cultural identity. What it is that makes us who we are; our DNA, our history, our upbringing? Come down and have your say.

Raycho Stanev’s installation will be at HANBURY HALL 22nd – 24th October (Friday – Saturday)

Raycho Stanev’s interactive installation contains memories of Bulgarian Turks, hundreds of thousands of whom were expelled from Bulgaria in 1989.

A shameful, hidden chapter of European history, almost unknown in the West, it is a reminder of what happens when DNA, rather than our shared humanity, is the focus of attention. Imagine everyone with Jamaican ancestry suddenly being sent from the UK back ‘home’ to Jamaica – a place where nobody knows you, where you have no connections, leaving behind the community in which you grew up.

The Great Excursion gives a fascinating and disturbing insight into what happens to a community when politics takes over from reality. Is it where you’re from, or where you’re at, that matters?
Read the rest of this entry »

Илюстрация към разказа “Анелия” (или аз поне така го кръстих) от последната сбирка на “Лигата на разказвачите” :)

По случай Европейския ден на езиците 2010 библиотеката на Гьоте-институт Бьлгария инициира заедно с Райчо Станев и с подкрепата на Дирекция „Култура“ на Столична община. Отворената книга – една подвижна, достъпна за всички библиотека в центъра на София, която функционира като място за интеркултурен диалог и поставя книгата в центъра на градското публично пространство.

Като се придържа към идеята на отворените кабинки за книги (Offene Bücherschränke), която възниква в Германия, Отворената книгадава възможност за достъп и свободен обмен на литература по всяко време. Отворената книга става променяща се библиотека, която като социална скулптура носи отпечатъците и бива постоянно изграждана от читателите си и така дава жива, индивидуална картина на литературните следи в София и извън нея.

Първата спирка на този необичаен литературен обмен ще бъде в Софийската градска градина, където ще можете да четете, обменяте и разговаряте от 26.09.2010 до 31.10.2010.

Проектът Отворена книга е посветен на Деня на София и се представя в рамките на програмата на Гьоте-институт България по време на Европейския ден на езиците на 26.09. , след което тръгва да пътува през София.

Детайли от дневника, резултат от трийсетдневната ми обиколка из цяла Швейцария. Сбор от малки детайли – снимки и бележки, просто конкретни впечaтления и сравнения.

Объркване е основното чувство, което остава у мен при опит да сравня Швейцария с България – две близки по природа и не много големи по площ страни. Гората уж е същата, а не мирише; хем е шумно, пък гласове и музика не се чуват; релсите, асфалтът и туристите са навсякъде, дори високо в планината, но големите хотели липсват; уж е спокойно, а полицията е навсякъде – уж си свободен, а правилата са навсякъде. Вглеждайки се, обаче по-внимателно в малките неща около мен, сравнението вече става по-леко и така неимоверно започват да изникват спомени за подобни случки и места от София, Варна, Кърджали, морето и, разбира се, планините в България. Същото се случва и с хората, които всъщност не са скучни и сериозни, но, разбира се, зависи от това къде си попаднал и с кого си се срещнал.

www.helvetia.nagledna.net

със съдействието на:

Нагледна агитация е инсталация имаща за цел да припомни агитационните средства, използвани през социализма. За да функционира по-добре, сложният свят на социалистическото общество се нуждае от серия правила – норми, които управляват човешкото поведение. Как са били показвани тези прчавила, как се е развивал механизмът за тяхната изработка във времето и каква е моята лична връзка с тях.

Този поглед към Нагледна агитация е една провокация и към мен самия – да потърся откъде и защо съм тръгнал, вглеждайки се в себе си и в това как едно погребение променя пътя на моето семейство. Каква е връзката за мен м/у естетиката и пропагандата, която още се опитвам да разбера, но не мога напълно. Къде е паралелът м/у миналата естетика и дизайна днес, красивата, но празна среда в миналото и визуално замърсеното настояще. Опитвам се да проследя трансформациите, претърпяла визуалната естетика днес, къде и защо се е запазила. Нагледна агитация е моят визуален начин да говоря и да изразявам това противоречие м/у минало и настояще, което все още се опитвам да разбера.